Интимно
На Г.
Такъв ме обичай-обичащ.
Такъв ме искай-искащ.
Искам те-единствена и моя.
Обичам те-желана и топла.
Прегръщам те-с уют в ръцете.
Прегърни ме-със страст в дланите.
Обичай ме-аз съм любов. И твой.
С теб се случвам. Жив. И обичащ.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Ти си...
На Г.
Ти си болката,
тук в ляво,
изплакана до дъно.
Ти си сълзата,
стекла се точно
в сърцето.
Ти си разпятието,
откровението
и изкуплението.
Жаждата.
Началото и краят.
Надеждата и животът.
Съдбата.
Времето и безвремието.
Ти си обичането в мен.
Безумно, до вечност...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Коледа
На Г.
Коледа ражда Любов.
Дарява доброта
и човечност .
Смирение. И вяра.
Благослов.
Безвремието притихва
край огнището
в Бъдната вечер.
Притихва в питката
и в чашата с вино.
В блясъка на очите.
Стопля с обичане,
със сърце.
Тиха, Свята нощ.
Коледа.
Време
да се случат
чудесата...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Коледно стихче
На Г.
Коледа пристъпва
в магията на тази
тиха, тиха, тиха нощ.
И случва чудеса.
Прегръща с Любов
и дарява топлина.
С добро. И с късче вяра.
Докосва с Благослов...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
На Г.
Залезите заспиват в ръцете ти.
На устните ти зората изгрява.
Смехът ти събужда живот.
Който живея, за да те обичам.
Дори когато, от обичане боли...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Олтар
На Г.
Душата на човек,
който обича е Олтар.
Олтар на Любовта.
Олтар с ангели, тишини.
С нежност и страст.
Там молитва те врича,
молитва за обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
На ръба
На Г.
Когато застанал на ръба,
дадеш последната си капка
човечност и топлина,
и любов
на някой друг,
тогава мисълта,
че бил си потребен,
че бил си нужен някому,
ще те спаси...
от дъното.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Искам те
На Г.
Стене взривена тишината.
Рисувам те с върха на пръстите,
истинска, нежна и ласкава.
В късче сладост спира времето.
Утихнал, онемял.
Безпаметен и жаден,
останал само по обичане
те искам-
чувствена и гола.
И моя.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Искам те, искай ме...
На Г.
Искам те. Жадно. Обезумял от страст.
Искам да ме искаш... Искай ме.
Така, че да ме боли от докосването ти.
И да се губя в най-магичното на магията
на всяка извивка на най-разкошното тяло,
и да не мога да се намеря. От желание.
Искам да те имам цялата. Без остатък.
Искай да ме имаш цял. Ще бъда страст.
Искам те чувствена и гола. Моя.
Да си последната минута в живота ми.
Поискай ме. Поискай...
Да съм последната минута в живота ти.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
През нощите, взривени от любов
На Г.
През нощите, взривени от любов,
в ръцете ти, пълни с музика,
онемял от нежност, мигът е вечност.
Обич върху обич. Събира се в сълза,
премаляла от страст и топлина.
Тогава съдбата подрежда света ни,
погалва го ласкаво и топло,
а живота случва го с обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Истини
На Г.
Човек се ражда
за да дава любов.
Когато прозреш
тази истина,
ти се превръщаш
в Човек.
Тогава знаеш-
животът
е копнеж
за любов.
И се заричаш:
Обичай сега,
не утре,
утре може
да е късно.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Ноктюрно
На Г.
Капка доброта,
плюс
късче човещина.
Мигове
за прошка.
Всичко това
с вкус на любов.
Колкото
да запълни
сърцето.
Да го докосне.
И да го превърне
в олтар.
За да стане
начин
на живот...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Събуждам се...
На Г.
Събуждам се.
От изгрева в очите ти.
И от слънцата в ръцете ти.
От нежността в гласа ти.
Събуждам се жаден.
Познал в теб любовта.
В обичане се събуждам...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Две думички
На Г.
Вятър се връзва
с две думички:
Обичам те!
Чудесата се случват
с две думички:
Обичам те!
Любовта се сбъдва
с две думички:
Обичам те!
Само две думички...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Творец
На Г.
Мисията на твореца,
силата и съдбата му
е да те разтърси
до мозъка на костите.
И да те зареди с живот.
Дори и на тротоара,
прав зад шапката,
твореца пак е Творец.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Завинаги
На Г.
Нощта ухае на огнище.
На теб ухае. На любов.
А аз, с вкус на декември,
бездомен сгушвам се тихо
в обятията ти топли.
И оставам. Завинаги ...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Безвремие
На Г.
Взривяваш моите тишини
със сто слънца в дланите,
стопляш моите снегостишия
с ласкави лята в очите.
Разпадам се в обичане.
Събираш ме в сълза,
наедряла от усещания,
отронена в безвремие.
Едно безвремие,което
се случва с любов.
С много любов...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Снежностишие
На Г.
С шепичка сняг поръсвам
плахо моят стих
и той става безумно тих.
Като зимно врабче.
Става снежностишие.
С обичане се сгушва
нежно в сърцето
и чудесата се случват.
Защото декември е...
месецът на чудесата.
Месец за двама. И за любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Щрих...
На Г.
В сърцето ми
тихичко
като сълза
се стича
безвремие.
Едно такова-
парещо.
Шепнещо.
Болящо.
Разплакано.
Онемяло от поезия.
Жадно
обичане...
С вкус на теб!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn )☼
И това е любов
На Г.
Когато всеки си каже болката.
Когато си кажем общата болка.
Когато всеки приеме всичката болка
като своя и двама заедно поискаме
болката да излекуваме с обичане,
тогава разбираме, че това е любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
∞ ∞ ∞
На Г.
Изгубих се в себе си.
И не искам да се намеря.
Защото ти си в мен,
в сърцето ми, там където
са и двете думички
спрели времето: Обичам те!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Горещо
На Г.
Влюбен в тишините,
онемели по извивките
на изкусителното ти тяло,
те чета с горещи
от обичане пръсти.
Дори да съм никой,
тогава чувствам се някой.
Безумен, жаден, обичащ...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Всеки мой стих
На Г.
Всеки мой стих е болка,
изживяна, изстрадана,
Идва като изкупление.
Всяка дума, всеки щрих
пише го сърцето в мен.
Думи груби, нежни, режещи
целуващи, луди, галещи.
Парченца от съдби.
Жадни късчета обичане.
Всеки мой стих смирява
света жесток само с любов...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Уютно
На Г.
Камина. Уют. Много уют
Питие, няколко думички,
безвремие и... любов.
Пресичат се същности.
Шепот, докосване. Магия.
Времето се стича в сълза,
събрала усещания в обичане.
Аз и ти. Обич върху обич.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
* * *
На Г.
Погали.
Докосни.
Усмихни.
Остани.
Обичай.
Отдай се.
Почувствай се
пълен и жив.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Искам те
На Г.
Искам те.
До невъзможност.
В тишините акустични
на нощите
и в капките
слънчев сок на дните,
в мислите си те имам,
имам те в желанията си.
Когато боли.
Когато вярвам.
И когато не вярвам.
Когато моля за прошка
и прощавам.
Искам те.
Пристрастено. Лудо.
И всичко има вкус на теб
На живота ми
даваш живот.
И съдба.
От огъня вземам огън.
За теб.
Не пестя любов.
Когато горя
и всеки удар на сърцето ми
е обичане без остатък...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Всяка нощ умирам...
На Г.
Толкова много тишини
натрупах в себе си.
В отронено, безмълвно време.
По ръба на острието пребродено.
Разпилените парченца тишини
с вкус на любов са нощите ми.
В които шепна името ти
на огъня в огнището
и на зимата през прозореца.
Когато капва сълза от очите,
там, в междувремието.
Където няма сенки и сънувам
късни залези и горещи лета,
пиша стих и бавно,
бавно умирам... от обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Декември
На Г.
Декември. Тихо и празнично.
Врабчета играят на перваза.
Въгленчета искрят в очите.
Огъня флиртува страшно влюбен
с дървата и съчките в камината.
Сладост. Канела. И вино.
Декември свършва времето
и открехва вратата на бъдещето.
Равносметки и нови надежди.
Тихо, бяло. Като снегът навън
декември дава на живота живот.
Тогава на любовта ѝ е уютно,
топло и разнежено, докосва, гали.
Събира усещания, чувства,
прошки, думи и много нежност.
В сълза. В снегостишие. И в обичане.
Толкова много любов има в декември...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Тихи зимни усещания
На Г.
Зимни усещания рисуват
бели пътеки онемели
с вкус на тишини.
Тихо е. Тихо вълшебство,
тихо като в онзи миг,
когато снегът се топи в очите
и капва мъничка сълзичка,
сгушила топлина за двама.
През декември. Този декември.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Зимно
На Г.
Късчетата сладка зрялост
в уюта на отоплената стая
когато те целуне зимата,
пукота на цепеници в камината,
глътката разкошно, старо вино,
вкусът на топъл хляб.
Благодарността, че свети
погледа на човека до теб.
Всичко това се събира
в мъничка шепа обичане.
Тогава сърцето пие сълзи
и онемява от безвремие,
а тишината пее симфония.
Тази зима нежно подрежда
вселени с... любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Поетът
На Г.
Поетът е рана от разпятие,
думите му хапят хищно
и галят с пръсти нежно.
Драскат в душите.
Поетът замеря тишината
с вяра и с огън,
рисува с въглен
обичи за двама.
Чете поетът човека,
прочита сълзите му.
Тогава на листа
остава онемяла
само една, едничка
мъничка сълза.
От сърцето. Истинска.
В джоба на нощта...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Всички думи в мен пишат стих.
На Г
Всички думи и мълчания
в мен са щрихи от стих.
Всеки стих е късче от свят.
Парченце време преживяно.
Глътка разкошно старо вино,
с вкус на нежност и магия,
изпито с любов, с обичане.
Всички думи и мълчания в мен
пишат стих подир стих...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Основание за съдба
На Г.
Светът жесток
и животът суров
можем да смирим
само с любов.
Основание за съдба.
Когато любовта
притежава времето.
Тогава в сърцето
светът се подрежда сам,
събран в шепа обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
