Тракийска легенда за мартеницата

Тракийска легенда за мартеницата

Мартеницата - символ и на съюза между мъжа и жената, символ на здраве и сила, символ на една нова надежда. Казват, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Няма нищо тол- кова добре забравено от една стара българска легенда. Готови ли сте за една напълно различна приказка за мартеницата?

 Много, много отдавна, още преди юдеите да заговорят за идването на Спасител на света, мартеницата е била символ на здраве, сила, дълголетие, ново начало, но и на мъжественост и сме- лост. Звучи странно, че мъжестве- ността и смелостта в значението на сплетените бели и червени конци по българските земи изчезва съвсем неотдавна – в началото на XX век. Питали ли сте се защо класическа- та и най-популярна мартеничка и до ден днешен изобразява вплели съдбите си червен мъж и бяла жена.

Тракийската легенда гласи, че днешните Пижо и Пенда някога са се наричали Марто и Белона, кръстени на тракийския бог Март и неговата любима – богинята Белона.

Легендата

Някога, преди повече от 2 хиля- долетия, на върховете на древния и величав стар Балкан, гръбнака на родината ни, на върховете на Хемус планина властвал могъщият повелител на промяната – бог Март. Той бил повелител на пролетните промени, на разтърсването на земята от пролетни сокове, за да се раздвижи кръвта на младите семена и да избухне новият живот на земята, за да се раззелени и да започне истинската Нова година. Това е същият бог, към чието име латините в своите текстове добавят едно „с” в името, за да го превърнат в Марс, обитаващ планината Хемус. Не случайно и древната римска нова година започвала именно на първи март – деня на бог Марс, на новото начало, на пролетта, на „завирането на кръвта” на земята, бог на кръвта и на войнската страст. Точно за това и името на „Червения бог” кичи планетата Марс и първия пролетен месец в езиците на толкова много народи. Пролетта е и времето, когато се отваря нова страница за семейство- то, очакващо новата реколта, която да нахрани челядта, но и време за ново начало на военните действия, замразени през студения зимен сезон. Точно тогава мъжете отивали на война и оставяли своите жени сами с децата си вкъщи. Легендата говори, че когато мъжете тръгвали на война, на 1 март жените сплитали червени и бели конци, украсени с мъниста, и ги завързвали за китките и глезени- те на мъжете си. Така те показва- ли своята почит към боговете на промяната и войната, измолвали от закрилниците на тракийските воини – бог Март и богинята Белона, да им дадат смелост и мъжество, за да пожънат победа, както и сила и здраве, за да се приберат отново вкъщи. Но коя е бялата Богиня и как вплита съдбата си със страховития и могъщ Бог на войната?

Марто и Белона

Историята за това къде точно е била богинята Белона, преди съдбата да я доведе до могъщата Хемус планина, хорската мълва не е донесла през вековете. Но едно е сигурно – любовта не е само човешка сладост. Тя е слабост, когато двамата са разделени, но таи могъща сила, когато „той” и „тя” вплетат себе си един в друг по пътя на живота и отвъд него. Белона е името на онази жена, която смилила сърцето на най-дръзкия и безстрашен войн сред боговете на древните траки – бог Март. Свикнали сме да чуваме древногръцки истории за богове, които имат слабост и изпитват разкъсваща душата им любов към смъртни жени. Не такава била любовта на Март към Белона. Любовта му била властна, завладяла сърцето му бързо и мигновено като удар на меч още в мига, когато зърнал Белона в полите на своята Хемус планина. Тази любов останала там завинаги и душите им се вплели така, сякаш никога не са били разделени. Това била любов на равен с равна. Каква мислите била по нрав невестата на Март? Блага, нежна и копринена? Може би..., но ако добавите към това и „беззащитна”, не чакайте милост от нежната й ръка. На сватбата на Март и Белона богините поднесли на новата стопанка на Балкана корона, изплетена от розови рози, за да окичи косите си. Но Белона била на друго мнение. Надскочила по войнолюбство своя мъж, тя накичила себе си с титлата „Богиня на войната” вместо с венеца от розови рози. Короната от розови рози Белона захвърлила в деня на сватбата си в полите на Стара планина и тази корона от рози още стои под Балкана. Там и до днес цъфтят най-омайните, божествени и дъхави рози, благословени с любовта на Март и Белона, а хората наричат местността „Розова долина”. Тази любов и до днес е жива в ритуала на мартеничките. Връзката между Март и Белона никога не е прекъсвана, защото мартеницата е синоним на могъщите и непобедими Бог и Богиня на войната, на победа- та над трудните времена. Те са символ на надеждата.

Мартеничката с вплетените червен мъж и бяла жена завинаги ще останат и символ на мъжеството и смелостта, на жертвоготовността и силата, от които всички ние се нуждаем след дългата зима. Мартеницата е сред онези символи – мъниста от огърлицата на родовата памет на българина, предавани от поколение на поколение, които ни помагат да запазим себе си. Тя заслужава да носи със себе си всички свои значения, втъкани в бялото и червеното на нишките си.

Галина Маринова

Една друга гледна точка. Монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски…

Една друга гледна точка.

Монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски…

Таксидиоти.  Пътуващи монаси, събиращи средства за манастири или пътуват с цел да събудят народа. Това, че монах не живее в манастир, не означава  че се е отрекъл от монашеството. Няма данни Левски да е разстриган. В църквата документи за църковни дела и пр се съхраняват най-прилежно. Не расото и пребиваването в манастир прави монаха.  При предсмъртната си изповед Левски изрично подчертава и настоява да го поменават като йеродякон Игнатии....

http://www.pekiti-tirsia-tactical.com/en/blog/bulgarian-history/64-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%E2%80%93-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.html

Много народи в човешкия свят са били поробвани за стотици години, но нито един от тях не е претърпявал толкова дълго робство, извършвано с такава демоничност, жестокост и методичност върху телата, съзнанието и душите на поробените човеци както това робство, което претърпяхме ние, Православните Българи от 1398 до 1878 година. И въпреки нечовешката робия ние не само, че претърпяхме тези стотици години мъчения, но и победихме своите поробители! Извоювахме свободата си с помощта на руските, финландски, румънски и други достойни Православни братя и сестри. Възстановихме Държавността си. Възвърнахме Автокефалността на Светата си Православна Църква. Възкресихме Националността и Името си – Българи! Но след всичко това никой до този момент не дава ясен и точен отговор на въпроса - благодарение на кого това стана възможно?

Изключителната специфика и уникалност на Таксидиотската мисия предполага от всеки монах да е физически, психически и духовно зрял, за което най-добрата възраст за Таксидиотство е 40-50 години. Както казва старецът Климент Рилец „изпращането на един манастирски брат за духовник-таксидиот става след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост”.

Монахът Таксидиот е най-добре подготвения за своето време мисионер и воин. Той е монах, духовник, свещеник, благовестител, учител, книжовник, просветител. Знае отлично турски, гръцки и поне още няколко други езици необходими за мисиите му. Той е с отлична физическа подготовка. Владее уникални древни български бойни практики за водене на сражения с различни хладни и огнестрелни оръжия (но без да убива и пролива кръв), с голям служебен кръст, палица, тояга, въже, верига, кожена торба и всякакви други средства и инструменти, както и някои от българските тайни бойни практики за водене на сражения без оръжия срещу въоръжени и невъоръжени многобройни и малобройни противници, които са съхранявани от Таксидиотите и предавани от старец на ученик ведно с методиката на подготовка и обучение. Освен това монахът Таксидиот е практикувал дегизирането в градска среда и природа, оцеляването в агресивна среда и климатични условия, бързото и незабележимо предвижване, укриване, катерене, скачане, бягане, яздене, дресиране на животни и неутрализиране на диви зверове и насъскани кучета, преодоляване на водни препятствия, на прегради и съоръжения. Основна част от Таксидиотската дейност включва и изграждането и работата с помощници и агентурен апарат; разработката на тайни явки; поддържането на квартири, направата на тайници, укрития и скривалища, както и всичко, което е необходимо за изпълнение на мисията му, и което всеки Таксидиот е решавал според своите възможности, знания, умения и най-вече Богоозарение.

Именно затова и най-великите българи в периода на робството са не други, а Православните Монаси Таксидиоти: Йосиф Брадати - книжовникът, просветителят и непримиримият борец срещу суеверията и езичеството, Свети Паисий Хилендарски – най-великият будител на българският дух и баща на националното Възраждане, Архимандрит Неофит Хилендарец-Бозвели, Антим Видински - първият и знаменит български Екзарх, Митрополит Иларион Макариополски, борецът срещу еретиците и протестантските секти и защитникът на поборниците за свобода - Матей Преображенкси–Миткалото, който е и доверен събрат на монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски… Списъкът може да продължи с изброяването на още стотици записани в манастирските кондики монаси Таксидиоти, както и с хилядите незнайни за нас Синове на Светлината ведно с техните духовни чеда, следовници, ученици и възпитаници. Всички те са Духовни Воини благодарение, на които поколенията поробени Православни Българи съхраниха и умножиха вярата си, образоваха децата си, подготвиха учителите, просветителите и свещениците си, обучиха поборниците и воините си, за да достигнат до мига на така бленуваното освобождение на прескъпото ни и изстрадало Отечество България от турско-ислямското и гръко-фанариотско робство!

Поради тази огромна отговорност, важност и опасност на мисиите, Таксидиотството се явява и най-трудното духовно монашеско служение за времето на цялото робство. Служение, което изисква от монаха Таксидиот изключителна духовна, Богослужебна, просветителска, интелектуална и физическа подготовка и практика. Точно за това за Таксидиоти се избират и обучават само онези от монасите, които имат най-голям духовен и физически потенциал и възможности за изпълнение на тази свръх отговорна, тежка и всесложна мисия. Именно за това обучението на монаха за Таксидиот продължава години наред и преминава през цялата комплексност и сложност на различни практики, знания и умения, безусловно необходими за изпълнение на мисиите и за съхранение на живота му, както и този на неговите следовници, духовни чеда и събратя.

Вече повече от сто години богослови, историци, специалисти, политици и самите ние, съвременните българи сме длъжници на тези свои „анонимни” Спасители. Тези, които направиха така, че да ни има като Субект на национално-освободителна борба и като Обект на освобождение! Тези, които не крещяха за своя слава по ханове и кръчми и не драскаха с пияни пръсти богохулни „молитви” в стихове, а невидимо за никой се отказваха от света, от себе си и от личния си живот, заради Светлината на Живота! Тези, които не отиваха да колят за лична мъст, а сами жертваха живота си, заради живота на всички останали свои събратя! Тези, на които ние днешните българи дължим и Държавата си и Църквата си и Националното си съзнание и име! Тези, които не са абстрактно историческо явление, а са Воини на Светлината сред поробения в мрак български народ!

Тези най-велики Воини на България са Православните Монаси Таксидиоти!

За славяните и славянският език

За славяните и славянският език

ДО СРЕДНОВЕКОВИЕТО КАТО СЛАВЯНСКИ ЕЗИК Е ДЕФИНИРАН ЕЗИКЪТ НА БЪЛГАРИТЕ, А НЕ ЕЗИКА НА РУСИ, ПОЛЯЦИ, СЛОВАЦИ И СЛОВЕНЦИ.
С РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА И ПИСМЕНОСТ СРЕД ТЕЗИ НАРОДИ ТЕ СА ПРИХВАНАЛИ СТАРОБЪЛГАРСКИЯ, КОЙТО ПО-КЪСНО ОТ НЕУДОБСТВО НАРИЧАТ ЧЕРКОВНО-СЛАВЯНСКИ.

Названието славяни е може би най-криворазбраното и обърканото. Повечето хора си нямат понятие какъв е истинският му смисъл и какъв е произходът му.По необясними причини доста сънародници свързват термина славяни с Русия и имперските й амбиции. До 15-ти век руси, украинци, поляци, чехи не са наричали себе си "славяни". 
Тук възниква въпроса – Какви са били тогава ТЕ?
За хората запознати с древните исторически извори отговора е пределно ясен. 
Описани от старите автори Плиний, Тацит, Цезар и Страбон:
Руснаците са потомци на будините, неурите и скитите. 
Украинците са старите агатирзи и анти.
Словенци, словаци, чехи, поляци са вендите, венетите, винделиките, рюгийте, субените и ставаните.

За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос е употребена през 1532 г. от хърватски историци - дотогава „slavi” е всъщност „sclavi" - във византийските извори.
Историкът от 6 век комес Марцелин говори за нападението на склавините и антите срещу Ромейската империя през 495 и 517 г. и ги нарича гети - той е почти съвременник на събитията.
Теофилакт Симоката (История VІІ, 2,5) историк от началото на VІІ век твърди, че гети е най-древното име на склавините.
Според възрожденеца Марин Дринов и д-р Ганчо Ценов, склавините/славяните са всъщност траки. На подобно мнение е и изследователя Йордан Табов. Интересено е, че антропологическите черти на т. нар. “славяни” и траките са смайващо еднакви. 

Славяните, наричани от старите автори склавини са обитавали земи от Карпатите до делтата на Дунава и от изворите на Висла до река Дон. Това са древни тракийски земи. От Страбон знаем, че владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи. Земите описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините описани от Йордан. Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...Склавини, или гети защото така бяха наричани в древността. Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни. Склавинската и тракйска домашна керамика са идентични. Това се признава дори и от П. Цветков. Той обаче не доуточнява, че склавинскиата керамика е идентична не с коя да е, а точно с тази принадлежаща на гетите. Самото название гети е сборно, съществували са много, родствени едно на друго племена, които са влизали в гетската общност. Костобоките, даките и сарматите са едни от най-известните представители на голямото гетско семейство, към което принадлежат и българите. В Именникът ( на българските князе) е споменато, че 515 години преди Аспарух, дедите ни са властвали на север от Дунав. Тези земи са на гетите и щом през II-ри век дедите ни са живели там, то те са и част от гетското семейство. Това всъщност е обяснено отдавна от Страбон, който пише, че гетите са от същия род както и мизите, а също че двете племена говорят езикът на траките. Ще припомня, че мизите са отъждествявани с българите в продължение на хиляда години. Т.е. склавини-гети и мизи-българи принадлежат на един и същи етнос. Векове наред гети и мизи са били съседи, дори са ставали и големи смесвания. Страбон свидетелства, че през I-ви преди Христа сред мизите обитаващи земите на юг от Дунава се заселват петдесет хиляди гети. До истински военно-политически съюз обаче се стига едва през Ранното Средновековие когато дедите ни осъзнават, че само с обединени усилия ще извоюват пълната си свобода от Рим. Така наречените “нашествия от север” на склавински отряди не са нищо друго освен освободителни войни. 

Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното* название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Щом е така, то какъв език са говорили склавините? Не е ли български?
За характерът на древният славянски ( склавонски) може да се отсъди и от други данни.Предоставям думи от стар славяно-руски речник. В първата колонка са славянските думи, а във втората руските**. Обърнете внимание, че езикът дефиниран като славянски е чист старобългарски.

Славянски- Руски
азъ - я.
бисе(р) -перла.
бубреги-почки, нырки.
врагъ – ворогъ
врата- ворота.
власть - влада

заключеніе – zамкненье
количество-колкость
лице – особа
лоза- виноградный прутъ.
мракъ - морокъ
оружіе - бронь, zброя
пакост- перешкода
раб - неволникъ
сладость - солодкость
смиренiе - покора
трапеза- столъ.
требованїе - потреба
трудъ – праця
трудолюбiе – коханьеся в праци
хрaбрость - можность, дужость
шествiе – хожене

От това сравнение става ясно, че до Средновековието като славянски е дефиниран езикът на старите българи, а не на украинци, руснаци, поляци, или словенци. С разпространяване на българската книжнина те са прихванали старобългарския език. По късно обаче, когато България пада под османско иго е било неудобно някак си да признаят, че четат и пишат на езика на едни роби. В същото време е нямало свободни българи , които да защитят българските заслуги. Така старобългарския език се превръща в черковно-славянски. Този факт обаче е почти неизвестен на широката публика и поради това възникват недоразумения. Някои сигурно се питат - Защо и други народи освен българите са наречени славяни? Защото от рода на славяните-гети свързали се с българите-мизи произлязоха тези, които пречупиха властта на Рим и създадоха свободна и независима държава. Защото българите разпространиха свещената писменост сред роднините си. Сам Паисий пише – От всите славяни българите бяха най-славни и чуени...?

Славяни са наречени само тези траки непризнаващи римската власт и борещи се за свобода и независимост. Симоката нарича славяни само нахлуващите от север гети. Много други гети към които принадлежи и Йордан са били за запазването на имперската власт в Тракия. Такива са били Аспар, Ардабур, Ареовинт. Макар от тракийски произход те са служели на Рим, а Аспар дори е имал претенции за престола. Не можем да очакваме от Йордан да вземе страната на борещите се за независимост траки. За да разберем по-добре позицията на старият летописец нека разгледаме събитията от Късната Античност. През IV- ти век Св. Йероним определя Мизия като тъждествено на България. През V- ти век има голямо сражение на българи и римляни в Тракия. Годината 513 ( VI-ти век ) е известна с въстанието на Виталин в провинция България. Виталин предвожда българи, а писалия през 550 година Йордан определя като български земи само черноморските степи. Все едно, че няма вековно българско присъствие в Тракия. Все едно няма провинция България, все едно, че Мизия никога не е отъждествявана с България. Живеещите в Тракия българи са били считани за римски поданници, макар да са говорили същия език както и свободните българи от черноморските степи.

Тези данни са почти неизвестни на широката публика понеже има твърде малко езиковеди, които са компетентни и като историци. Един добър лингвист ще разбере лесно какво означава на санскрит слава, вандая, субана...но няма да е в състояние да свърже тези названия с древните славяни, венди и субени. Историкът пък осъзнава, че славяни, венди и субени са роднини, но не може да направи връзката между имената. До скоро пък не се и знаеше, че общият ген за поляци, руснаци, украинци, македонци и българи е и генът на древните арийци покорили Индия в древността. Генетиците от своя страна не са запознати с древните индийски пурани, в които се говори за божествените бргу, бргава ( тракийското племе бриги) нито пък за походът на Дионис и неговите траки към Индия. 
Задавате ли си въпроса- На кого пречат тези данни и кой е организирал заблудите в старата ни история? На кого не е изгоден истинският произход на древните арийци? Древните извори са повече от ясни. Херодот обяснява, че другото на име медите*** е арийци. Плиний споделя, че сарматите са потомци на медите, а Прокопий определя сарматите като част от голямото гетско семейство. Същите тези гети, които Симоката нарече склавини. Същите тези хора, които заедно с мизите и други сродни тракийски племена създадоха независимата Дунавска България.

Ето каква е реалноста, няма нищо сложно, просто премълчаното и укриваното трябва да се извади на светло.

Българи