Философия на думите
•
Всяка дума,
всяка буква,
всяка точица
си имат своите
истини, усещания,
тишини и сенки.
Има думи-тухлички,
леки като капчици,
те градят доверие.
Има и думи-дупки,
ъглести и тежки
повече от камък.
Те градят стени.
Ласкави,бодящи
и думи болящи,
думи които
порязват
и които галят.
Думи, думи...
Най-силните
са само три:
Едната е Прости.
Другите две:
Обичам те!
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Шедьовърът
•
Шедьовърът е
там някъде там.
На границата
между
реалността,
непостижимото
и мистичното.
Там, където
няма Време.
Няма Изгрев.
Няма Залез
Просто Светлина.
Безвремие.
И Съдба...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Цялост
•
Когато думите знаят
смисъла на тишините,
шепа точки не правят
многоточие.
И шепа камъчета
не правят кръстопът...
Просто трябва тихо
да пресегнеш в себе си.
За да се усетиш цял.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Мога
•
Мога да говоря.
Мога да мълча.
Мога да пиша.
(Мога ли? Не знам.)
Мога да прощавам.
Мога да бъда.
(Докога)?
Мога
всичко.
Само
с любов.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Обичам те
•
В моят свят
всеки щрих
прошепва:
обичам те!
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Кратката форма
•
Кратък стих,
само няколко
драснати щриха.
Една октава във
фа-диез и бемол.
Кратката форма
всъщност си има
дълга поанта.
Нарича се Любов...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Нонсенс
•
В този абсурден свят
нонсенсът става
важна част от битието,
с която се опитваме
да напишем човека.
И да се прочетем.
На разсъмване.
По кръстопътищата
на времето и
безвремието...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Битие
•
В дните ни,
предначертани
теореми,
битието
брои
мечтите
и сълзите,
тръните,
камъните
и белезите.
И отмята
сезоните,
думите
и безвремието.
С разнежените
октави
на едно
обичам те...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Усещане за пролет
•
Между ненаписаните щрихи
се спотаяват недоизречени
точки, мисли и изгреви.
Късче слънце и шепа сняг.
Когато усещането за пролет
дава предчувствие за поезия.
С всеки удар на сърцето...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Смисъл
•
С няколко щриха
подреждам смисъла.
Събличам зимите,
ризите, раните
и белезите на времето,
докато се напиша
като разстояние.
До безвремието.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Мартенски изгрев
•
Огнени изгреви бележат
капките дъжд в ръцете.
После четката преминава
в синьо с ято птици,
фриртуващи с вятъра.
Чаша черно кафе,
кратка цигара
и няколко строфи.
Мартенско утро.
И един стих...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Ескиз с врабче
•
Погледни
в очите
на врабче.
Оттам сякаш,
Бог те гледа
с любов.
И едно
сиво перце
от ангел
остава
в душата ти.
За да
я разплаче...
20 март- ден на врабчето
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Време за летене
•
В храста врабец.
Зад храста дебне
черен котарак,
забравил, че крилата
означават свобода.
Когато парчето време
се изниже като
многоточие,
остават сенките.
Прочели смисъла.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Пролетно хайку
•
няколко щриха
шепа състояния
пролетна капка
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Разстреляйте поета
•
Разстреляйте поета
когато пише.
Разстреляйте поета
когато спре да пише.
Разстреляйте поета
когато иска
да бъде себе си.
Разстреляйте поета
когато спре
да бъде себе си.
Просто разстреляйте
Поета...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Миниатюра за роза
•
Розата без бодли
просто не е роза.
Някак си липсва
онова бодящо усещане
за любов у нея...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Хайку
Хайку
е мноого стар вид поезия, която остава популярна и до днес.
Хайку е стихотворна
миниатюра от три стиха с определена ритмика и без рими. Метриката й се изгражда
от 17 срички в последователност 5-7-5. Тази асиметричност, която се среща и в
икебаната, в японската архитектура и живопис=
Към формалните изисквания принадлежи и
задължителното използване на "сезонни" думи - киго, визиращи четирите
годишни времена. Така например пеперудата, цикадата, паякът олицетворяват
лятото, вишневият цвят и жабата - пролетта, щурецът - есента, голите клони -
зимата.
В
хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава
чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки
се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието – падащо листо,
сняг, муха – хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В
стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според
Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено
в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо.
Едни от първите известни произведения в такъв стил са излезли изпод четката за
писане на Арикида Моритаке още през 1465 г. По-просто казано хайку е нещо като
„моментна снимка“ на живота. То улавя момент във времето, като основният акцент
от този стил е чувството на нещата в определен момент от времето. Традиционното
японско хайку обикновено описва природата, докато в останалите страни се
включват всякакви теми.
Истинското стандартно хайку трябва да съдържа 17 срички
подредени в три реда. Знаете какво е сричка, нали: например думата „котка“ се
състои от две срички, а думата „знак“ от една. Освен това в хайку има и още
няколко правила, всички тези 17 срички трябва да са разпределени по точно
определен начин. В първия ред трябва да има пет срички, във втория – седем, а в
последния пак пет.
На фона на многобройните
хайку, съдържащи един или повече глаголи, се откроява малка група хайку без
глаголи. Най-честата синтактична структура на безглаголните хайку се състои от
две изречения, в които липсва глагол. Традиционната сезонна дума по правило е
без глагол и често е първият ред или първото изречение в класическото японско
хайку, второто изречение също е без глагол. Обикновено се изпуска глаголът
„съм" или „има, намира се" и изречението се оформя с тире,
обозначаващо липсващия глагол.
Чертата
•
Когато теглим чертата,
остават белезите.
Споменът за зима.
Усещането за лято.
Смисълът на любовта.
И няколкото стиха...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Март във Фа мажор
•
В индиговия изгрев,
една цигара време
жадно очертава
безвремието и цветния хаос
на пролетните утрини.
Глътка черно кафе и ти.
Смисълът на деня ми...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Щрих от философията на живота
•
След Осанна,
следва Разпни го.
Както обикновено.
Но винаги след
Разпятие идва
Изкупление.
И Възкресение...
Тогава полутон
от простили октави
прошепва смисъла
на Разпятието.
Отвъд думите.
И мълчанията:
Светът е любов.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Хайку
•
слънчеви думи
пролетно предчувствие
спомен за лято
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Въпроси без грим
•
Защо Господи
ни натрисаш
най-страшните
и абсурдни уроци,
за които ще ни трябват
няколко живота
за да ги научим...
Защо след всеки
Твой урок
Господи,
остават рани,
белези
и опустошени души...
Защо Господи
си научил
едни само да вземат,
а други само да дават...
Кой си ти Господи?
Къде отиде любовта ти
към човеците Господи...?
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Монолог
•
Всеки стих
е просто
монолог.
Със себе си.
И винаги
те бодва
с един
хамлетов
въпрос...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Рапсодия Поезия
•
Стихът е по облото
на тишината,
думите които помнят
сълзата на мечтата
и капката кръв
по писеца на писалката,
с която пише те сърцето.
Една рапсодия, чиято мисия
е да те остави без дъх...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
