Зимно влюбено

Зимно влюбено
 •
Шепне на зимата тишината
в бялото на кокичетата,
когато две сгушени врабчета
влюбено превръщат
снегостишията в топлостишия
и пишат думата стряха 
с топлия дъх на любовта. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Зимна приказка

Зимна приказка 
 •
Там, в едно мъничко
парченце време,
когато думите 
и тишините 
са в бяло,
там, притихнала 
мечтата в душата ми
разказва ти приказка. 
За капката любов 
в очите на врабче. 
И за шепата кокичета 
набрани за теб... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Усещане

Усещане
 •
Усещането за стих,
ми пази посоката,
да не изгубя стиха... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Уроци

Уроци 
 •
Аз се уча 
на любов. 
А любовта 
се учи от мен. 
Просто учим се
на обичане. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

В междувремието

 

В междувремието
 •
Орници, хляб...
Коне, битки.
Хилядолетия.
А в междувремието
българско:
човешки съдби,
рани, сълзи,
чест, гордост. 
Български.
На народ от 
посветени,
наследници на 
древно познание, 
народ който 
притежава 
способността 
да се самовъзражда 
от собствената си 
памет и пепел.
По острието 
между миналото
и бъдещето.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Фрагмент

Фрагмент 
 •
След всяка 
хвърлена дума 
и след всеки 
хвърлен камък 
остават тишина 
и белег. 
И стих...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Зимна приказка

Зимна приказка 
 •
В усмивката 
на шепа 
кокичета
се прибира 
януари. 
В парченце 
любов.
Просто 
в една 
зимна 
приказка. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Просто ме обичай

Просто ме обичай
 •
Когато зимата ме напише 
като сълза върху перце 
от крилото на ангел, 
не оставяй сърцето ми
да посинее от студ. 
В един щрих от приказка, 
просто ме обичай... 

© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ