Адажио в ре минор

Адажио в ре минор 
 •
Когато намерят 
отрязани крилете ми, 
аз ще бъда вече отвъд, 
ще бъда безвремие, 
прегърнало едно 
парченце поезия... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Малък стих

Малък стих
 •
Аз мога да бъда 
един малък стих.
Да се напиша с любов.
От сълза да се създам.
И смисъл да си дам.
На парченце поезия... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Мога

Мога
 •
Мога да говоря.
Мога и да мълча.
Мога да пиша.
(Мога ли? Не знам.)
Мога да прощавам.
Мога да бъда...
Всичко.
Само с любов.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Тихо

Тихо
 •
Толкова тихо 
звучи мълчанието, 
че чак кънти, 
когато уморените 
ми тишини 
не създават 
мигове и акорди 
но си налага 
да ги изживее, 
за да може 
да напише 
парченце поезия.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Път

Път 
 •
Пътят е не само 
разстоянието 
от точка А 
до точка В. 
Път се върви 
от двама.
Дори когато 
не си до мен.
Дори когато 
говоря с теб на ум,
пътят пак 
се върви 
от двама... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Българин

Българин
 •
Преди да бъдеш някой,
бъди човек и българин.
Това е достатъчно.
Дори не е нужно
да бъдеш някой.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Обло камъче

Обло камъче
 •
В безвремието на едно
обикновено обло камъче
преоткривам себе си.
Изтънял до щрих...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Нонсенс

Нонсенс
 •
В този абсурден свят, 
където шетат 
твърде много вълци, 
в един свят без приказки,
нонсенсът става 
важна част от живота,
в която опитваме 
да напишем битието 
и да се прочетем... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Недописани точки

Недописани точки
 •
Между недописаните точки
се стаяват неизречени 
щрихи, мисли и изгреви.
Колкото да мога да напиша 
само думата любов... 
Тогава усещането, че те има,
дава предчувствие за поезия
със всеки удар на сърцето... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ