събота, 18 август 2012 г.

Усещания

Усещания

Разпилени парченца...
Усещания,
копнежи,
мечти...

Надежди.
И... обич.
Интимни мигове
съзерцания.

Разпилени мигове
в индигово безвремие...

Starkmaster ®™ © (Ванко Николов)

сряда, 15 август 2012 г.

Пътят на Воина


Пътят на Воина

Воинът не може без път. Пътят е животът на воина Обикновените хора живеят, надяват се, страдат, вярват, борят се, а воинът прави това едновременно и това се нарича Път. Пътят не е абстракция. Да имаш Път означава да си в хармо

ния със себе си,да си събрал всичките си същности. Човек, който успее да живее чрез философията си, който се стреми към хармония и разбирателство със себе си, който се опитва да се слее с Вселенските принципи(Бог)-това е Път.
Пътят може да се живее, но не и да се следва.Пътят не съществува сам за себе си. Той не идва отникъде и не води наникъде. Пътят не е за вървене и преместване. Той не може да бъде изминат.
Път сам за себе си няма. Път без пътуващ няма. Много хора спорят кой е по-важен-Пътят или Пътуващият. Те двете са едно. Хората, които питат тези
неща, не познават Пътя и питат, защото искат да научат нещо, но без да са там.
Има ли пътуващ, веднага се появява Път. Пътят винаги е личен и никой не може да измине или да върви по чужд Път. Дори някой да върви напред, той е по собствен Път и никой не може да го следва. Пътят не търпи вярващи и последователи. Вярата убива Пътя. Страхът и стремежът да следваш някого също убиват Пътя.
Пътят може да се измине, но не и да се изживее като преживяване. В Пътя трябва да присъстваш, не можеш да го изминеш с разкази и въображение. Пътят не може да се сънува, не може да се прескача и заобикаля. Той не търпи никаква неискреност, притворство и щадене.
Пътя не понася спиране. Може би затова се нарича Път и тази алюзия е толкова близка до това нещо. Защото Пътят е нещо, което не търпи спиране и сигурност. Пътят отрича всички принципи, закони и всичко доказано и проверено. Той иска постоянно движение, енергия и промяна. Пътят иска всяко нещо отново и отново да се доказва, да се подлага на съмнение и преценка, да се проверява. Пътят е враг на спирането и застоя. И спреш ли, веднага губиш пътя. В Пътя спиране няма, всяко спиране е вървене назад и ти извежда извън пътя. Не не можеш да излезеш от Пътя и да си починеш. Загубиш ли Пътя, губиш го завинаги.
Някои казват: "Нали после пак можеш да го откриеш и да се върнеш?"
В Пътя няма после. Загубиш ли пътя, губиш го завинаги. Щом си в Пътя, значи си изцяло в него-искрено, докрай, без резерви и уговорки-с цялата същност. Дори и да можеше да се върнеш, това ще е друг Път.
Пътят не е нещо сигурно и на никой не е гарантирано че ще го постигне. Да се задържиш на пътя, изисква непрекъснато усилие. Пътят изисква пълно отдаване и не понася отлагане и очакване.
Пътят е това, което обикновените хора наричат религия. Воинът не се моли и не вярва, затова неговата религия и Бог се нарича Път. Пътят е душата на воина.
Обикновените хора не могат да да осъзнаят идеята за пътя и затова те разглеждат потребността на своята душа като религия. Те нямат силата да осъзнаят могъщото движение и затова разглеждат нещата схематично, стилизирано, статично и опростено. Тези хора смятат че има религия и Бог, защото не са способни да възприемат идеята за Път.


"Тохол" ; книга 1 от поредицата "Тангра" на Токораз Исто