Храм

Храм
 •
Когато думите
се скрият 
между редовете, 
не търся, не питам. 
По ръба на битието 
усещам, чувствам 
и откривам къде
болката на поезията 
свива си гнездо.
За да ú дам душата си, 
пристъпила на пръсти 
в храма... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Щипка есен

Щипка есен
 •
Крилете в нас 
копнеят небето 
да погалят, 
сгънали на четири 
спомена за лято. 
И щипка есен, 
поставила
в джоба кестенче... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Фрагмент в есенно тихо

Фрагмент в есенно тихо
 •
Когато ми е тихо,
есенно тихо 
и тишините ми палят 
уморено цигара, 
която винаги 
задава въпроси 
и задължително дращи 
гърлото с отговори, 
тогава душата къса 
разпятията на срички, 
показва, и отрича 
всички посоки 
на битието и лудостите 
и иска за раздаде на ближните
всички парченца от мен... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Есенна сюита

Есенна сюита
 •
Щипнали щипка от лятото
намираме зрелостта в есента. 
Където залезите имат 
своите нарисувани небета.
И от там врабчетата 
така есенно ни се смеят,
че времето в нас 
пораства до цветно 
парченце поезия 
и стопля есента 
само с дъх... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Есенен дъжд

Есенен дъжд
 •
Дъждът не пише стихове. 
Дъждът е стих. Оня стих, 
от разбити атоми онемял, 
който събираш в длан и в очите
и му даваш живот. И свят. 
Когато песента му 
те прегръща в себе си. 
И става тихо в сърцето. 
Тихо, мокро и чисто... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Есенни истории

Есенни истории
 •
Есента свири блус. 
В есенна октава.
Изгревите и залезите 
разказват истории, 
които дните и нощите 
унесено премълчават...
Когато денят потъне 
в сладките прегръдки
на топлия есенен залез,
тогава вечерта 
случва лудости.
После нощта уютно 
сгушва се в огнището 
и сънят влюбено 
я приласкава 
в топлите си длани. 
А на огънят 
му е леко и пее 
есенна приказка, 
един есенен блус... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Всеки кръстопът

Всеки кръстопът
 •
е тихо разпятие. 
Белязан избор. 
На кръст. И посока.
На крила. И смисъл. 
Без грим. И маска.
Когато времето ражда 
думите които прощават...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ