Укротяване
•
Всъщност онази поезия,
която укротява същността ти,
не понася излишни думи
и не познава маска и грим.
Стои гола като душата ти,
просто малка капчица лудост.
Само на сълза разстояние
от сърцето и ръката...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Цигара време
•
Цигара време.
За осмисляне
на неизказаното.
И недописаното.
За молитва.
И за отричане.
На разпятията
от истини.
И на белезите
от рани...
И за едно усещане.
От две ръце,
по-горещи от огнище...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Хайку по изгрев
•
изгрява денят
глътчица черно кафе
слънчево смига
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Философия на времето
•
Когато събереш
парченцата
отронено време
в шепи.
И прибавиш
всички камъни,
хвърлени по теб.
Когато за миг
усетиш как
думите пият сълзи,
а буквите
случват съдби.
Ще познаеш
стихът и безвремието.
И ще разбереш
защо си живял...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Път
•
Събрах всички
парченца от тишини,
подредих ги в път.
Павирах го с думи.
Тогава завъртя се
стъписан светът.
И пое по пътя...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Избор
•
Всеки избор е просто
едно тихо пресягане
в себе си, за да чуеш
душата и сърцето си.
И съвестта, гледаща
сурово из под вежди...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Задушница
•
Свещица.
Миг мълчание.
Отронена
сълза.
Шепа череши.
Капка вино.
За Бог да
прости.
Мъртвите.
И живите...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Сила
•
Когато сърцето
следва буквите
и се скрива в
най-мъничкият стих,
тогава всеки щрих
дава смисъл на думите.
За да напишат душата ти.
И да дадеш на думите
усещане за живот.
Което не се научава.
Просто го можеш.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Нестинарски залез
•
С нестинарски огън
маковете запалват
залеза мистичен.
Времето се скъса
на късчета жарещи
многоточия по
грапавините на мига.
За да предвкуси нощта.
И някъде там
между редовете,
в огъня,
заслушан в шепота
на тишината
трябва да се напиша...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Смисълът на равновесието
•
Двете същности на душите ни
живеят в равновесие.
Думите ни са разпятие,
тишините ни-възкресение.
Това е смисълът
на равновесието в нас.
Всеки следващ миг да е
нов шанс да сътвориш свят.
И да му дадеш смисъл.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Малките неща
•
Както времето
търси смисъл
в грапавите тишини
на кратките думи,
така намираме себе си
в малките неща,
подарили ни времето.
И безвремието си.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Алегория
В литературата – поетически образ, който се създава, като се описва един конкретен предмет, а се подразбира друг; иносказание.
иносказание, парабола, символ, фигура, притча, басня
Алегориите са литературни произведения, написани като едно единно, реторично устройство. Те представляват абстрактни идеи и принципи, използващи конкретни герои, фигури и събития. Алегориите могат да идват в много форми: пиеси, поезия, музика, романи и т.н. Те разказват една история и предават една идея или един принцип в същото време; техните основни цели често са да преподават морален урок. Въпреки че алегориите използват символи, те се различават от "символизма" и най-добре се смятат за много сложна метафора. Алегориите са изцяло символично произведение, което означава, че всичко в цялата история- герои, събития и местоположения- е предназначено да изобрази абстрактна идея.
СИМВОЛ И АЛЕГОРИЯ: В традиционната реторика те са също фигури на семантика като тропи. Но отношението на преносност много ясно очертава характерна връзка между план на изказ и план на смисъл. Алегорията и символът разчитат на иносказателността, а не точно на преносност. Винаги се казва едно, а се разбира друго, което е по-абстрактно и по-общо.
https://sites.google.com/site/bgphilo1g/uvod-v-literaturnata-teoria/lekcii/4-simvol-i-alegoria
Хармония
•
Събличам
всичките
си мисли
и състояния.
И оставам
само щрих
в очите
на гарван.
Един кратък
стих.
Като
отронена
капка
безвремие...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Меланхолията
•
е уморено
безвремие.
Когато
душата
я боли
от мечти
и вяра.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Импулс
•
Всеки щрих,
всяка строфа,
всяка метафора
изстрадваш до рана.
За да намериш
ритъма на сърцето
в пясъка на времето.
И да се напишеш.
Като небе. Като полет.
Като любов...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Изгревът
•
Изгревът пали маковете
с нежни капчици роса
и шепа топли тишини.
Подрежда измерения с любов
и се ражда непорочен денят,
в няколко обли многоточия.
Цигара, глътка кафе
и копнеж по теб...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Май
•
През май
в шепота на стих
узрява шепа лято.
Жадно по нестинарски
пие любов и слънце.
Май намира небе
за всички птици.
И топли залези
за всички влюбени.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Усещане за поезия
•
Поезия се нарича онази магия,
която идва да те отнесе.
Отвъд други, далечни измерения.
И да те накара единствено
да забравиш за света и битието.
Онези измерения, в чиито очертания
сякаш времето спира в безвремие.
Безвремие, в което преставаш да дишаш,
улавяш несъзнателно пулса на сърцето си
и оставаш без дъх. С усещане за божественост.
Защото поезията е езика на ангелите,
език, който е отвъд думите. И измеренията.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Фрагмент
•
В златото на залеза
и в капчиците на дъжда,
в усмивката на слънцето
и в многоточията след думите
виждам поезия. И теб...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Утрото
•
Утрото помни нощта
в капчиците роса,
в първата цигара
с чаша черно кафе.
За да тръгне денят
в парченце поезия...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
В сърцето
•
В сърцето ми
е топло и уютно.
Където се пресичат
сто измерения
със сто пожара.
И където
едно обичане
те написва.
Като докосване.
С ръка и мисъл...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Катерачът
•
Страхът.
Времето.
Скалата.
Върхът.
Адреналинът.
Усещане.
За свобода.
Гарванът
мълчи.
Стъпил
върху
времето.
Безвремие...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Метаморфози
•
Всеки камък,
дори и философският,
при достатъчно упорство
става на пясък.
Всеки нормален човек,
дори и сериозният,
при достатъчно упорство
става достатъчно луд.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Метафората
•
Всяка
метафора
е разпалена
клада
по пътя към
безвремието,
дала магия
и вечност
на стиха...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Въгленчето
•
Въгленчето, което
запалва нощите,
рисува дните,
пише думите по тях,
гали, прегръща
и пали страсти.
Нарича се Любов.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Махалото на Фуко
•
Махалото на Фуко отмерва
поредната цигара по залез
и дописва стихът.
В който се написвам,
пресегнал в себе си.
С няколко състояния.
Просто едно недописано
битие...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Някъде там...
•
Надничам някъде оттам.
От ъгъла между сто
строги многоточия.
Щрих от стих, драснат
от сто стихии,
укротили думите.
В мен...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Шахматен етюд
•
Бойно поле. И принципи.
Очертанията са ясни.
Черни и бели. Без нюанси.
Битката е на умове.
Войната - на стратегии.
Часовникът е нетърпелив.
Шах. Мат. Или реми.
Вие сте на ход...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Покер
•
Съдбата понякога
решава да поиграе
покер с битието.
Залог е вечният
хамлетов въпрос.
Когато смисълът
развеселен се лута
по грапавините
на парченца
самоирония...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Просто стих
•
Няколко строфи.
Една метафора,
приседнала
на ръба
на тишината.
И мечта за лято.
С вкус на любов.
Просто стих.
Като белег
от острие...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Човешкото съзнание е квантово състояние на материята, където всяка мисъл създава своя реалност.
"Сътвореният свят носи Ин на своя гръб и Ян в лице; Чрез обединението на преминаващите през всичко принципи, той постига хармония."
Лао Дзъ: глава 42 на Тао-те чинг (Дао Дъ Дзин):
Мисълта за някого
•
е отношение.
Усещане
за необходимост.
Състояние.
Просто любов.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Май
•
Топлия залез на пролетта
прибира уморените дни
в уютната пазва на нощта.
За да се роди утрото
в сълзите на росата.
Тогава жадно за живот,
времето тръгва в май.
Времето, което врича
съдби и битие.
И безвремието
с мисъл за лято.
И с вкус на любов.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Сънища
•
Сънувам
сънища.
И реалности.
Събития.
Хора.
Отношения.
Мълчания.
Думи.
Разпятия.
И време
тичащо
нанякъде.
Тогава се сбъдвам.
В един недописан
стих...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
