Февруари си тръгна

Февруари си тръгна
 •
Февруари 
си тръгна.
Едно кратичко 
снегостишие.
И луд копнеж. 
За пролет.
Февруари. 
Смисъл, 
че ме има. Смисъл,
че те има.
Сега правя 
мартеница. 
Просто време 
за обичане.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Вълците

Вълците, истинските
 •
не останаха! Изчезнаха.
Не ги опазихме.
Заместиха ги глутници,
алчни, нещастни помияри!
Какво стана с теб, свят?!

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Философия на разпятието

Философия на разпятието  
 •
Когато разсъблечеш  
всички измерения, 
разпънат от думи 
и простил на гвоздеите  
белезите от рани, 
тогава се събираш  
само в една фраза 
и се превръщаш 
в любов...  

© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ

Миниатюра

Миниатюра 
•
Да дадеш на думите 
тишини, на тишините 
мисъл и смисъл , 
усещане и чувство 
не се научава. 
Просто го можеш, 
драснат в края 
на кратък стих...

© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ

Философия на нощите

Философия на нощите 
 •
Февруари тайно крие 
сенките на думите. 
В студените нощи.
Като спомен за криле.
Когато думите се учат 
на истини. И на вечност. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Зимен етюд

Зимен етюд
 •
Има такива тишини. Зимни. 
Когато в студа зад липсата на думи
вали снегът. И февруари мълчи
Когато и гарвана е объркан, 
вперил поглед някъде отвъд... 
Има такива зими. 
в които тишините пеят... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Нощно в ла минор

Нощно в ла минор
 • 
Когато тъмното на нощта 
си запали поредната цигара 
и пулса хукне по върха на огънчето,
с няколко накъсани щриха 
броя и преброявам белезите, 
Тогава ще напиша завоите на битието 
в един абсурден каданс 
по облото на няколко кратки щриха.
За да мога да дочакам разсъмването... 

© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ

Акорди на тишината

Акорди на тишината 
 •
Съкровени и изкусителни, 
акордите на тишината 
флиртуват с безвремието. 
За да укротят думите. 
И душата ми... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Етюд за адажио

Етюд за адажио
 •
Не пиша стихове. 
Само няколко накъсани щриха. 
Като рана, в която онемял,
събирам на душата сълзите.
Когато пиша себе си... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Мъж
 •
това е природа. 
И състояние.
Самочувствие.
Топли длани.
Рамо и грижа.
Тогава жена
ще те отрони
в сълза... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Василъ Лѣвскій

Един светец 
 •
и една бесилка 
във февруарската 
зимна виелица.
Стоят до Бог. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Горещ шоколад

Горещ шоколад
 •
Разтварям се
в тишините 
на февруари.
Горещ като лято.
Остава само
вкусът на поезия...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Философия на обективността

Философия на обективността
 •
Природата на истината 
и лъжата е една и съща. 
Могат да те унищожат. 
Или да те спасят. 
От теб самият... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Нюанс в зелено

Нюанс в зелено
 •
Полутонът на една сълза
ме оставя само по обичане. 
Когато уморена от деня
душата тихичко си почива
и онемели, зелените ú очи 
гледат към теб...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Пресечна точка

В пресечната точка 
 •
на думи и ноти, 
в ъгъла на една 
недоизсвирена соната 
просто стои времето 
в ми-бемол и фа-диез. 
И пише поезия... 

_{© Ванко Българионъ  Николов©}° ^®•Ⓥ

Етюд

Етюд 
 •
Приседна на слънце 
върху един камък. 
И пусна душата си 
да поговори с котката...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

* * *

* * *
•
прегръщаш 
тишината 
през рамо 
и пишеш 
няколко 
ноти...
поезия. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Поезия

Поезията
 •
това е 
състояние. 
На любовта. 
В което 
танцуват
шепа тишини,
няколко 
такта 
музика
и капчици 
обичане... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ