Етюд за поезия и крила

Етюд за поезия и крила 
 •
Недописан стих 
и чифт крила 
стигат за
един живот. 
Всяко изгубено 
перце пише 
парченце поезия. 
С любов... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Две шепи любов

Две шепи любов
 •
Когато те пиша
стих недописан, 
времето стихва 
в душата онемяла. 
Скрил топлите залези 
и окъпаните изгреви 
в две шепи любов...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Етюд

Етюд
 •
Тишините пишат 
моите стихове.
Когато уморена, 
цигарата укротява 
душата ми натежала.
С мисъл за поезия.
Като докосване 
пробягало в щрих, 
написало се в стих...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Среднощни размисли (импресия)

Среднощни размисли
(импресия) 
 •
На някой му трябват няколко думи, 
с които да напише свят, 
в който да се побере битието, 
на друг е нужна цяла поема.
Най-трудно се пише себе си. 

Денят е за всекидневните неща, 
нощта- да разговаряш със себе си. 
Да се чуеш, да се прочетеш, 
да докоснеш душата си. 
Тогава можеш да мислиш със сърцето си. 
И да чуеш мечтите си...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Мигът като тишина

Мигът като тишина
 •
В миг като този, когато 
тишината пее за слънце, 
нежност, сълзичка и обичане,
стоят тихите неща, 
в които сърцето възкръсва.
И напълва нощта с поезия... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

В един Разпети петък

В един Разпети петък
 •
от любов
към човеците, 
думите и Господ 
търсят човеците.
В Петък... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Въпросът

Въпросът
 •
Да бъдеш 
раната 
или острието? 
Един въпрос 
и сто отнемащи 
съня отговори.
Изборът 
не те чака. 
Той те иска. 
А смисълът е 
в белезите, 
на които 
им остава 
да напишат 
няколко фрази, 
един стих 
и шепа 
многоточия...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Опус №2 от Фрагмент

Опус №2 от Фрагмент
 •
Откраднах си парченце време. 
Скрих го в една отронена сълза. 
Голяма колкото една драскотина.
На която дадох душата си. 
И се прочетох. В очите на врабче... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Възкресение

Възкресение 
 •
Светът с любов 
събира болката 
от всички разпятия. 
Когато всеки носи 
своят Кръст 
и своят Грях. 
Тогава полутон 
от простили октави
прошепва смисъла.
В едно Разпятие. 
И в едно Възкресение. 
В една Любов... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ