И пак е есенно

И пак е есенно

На Г.

И пак е есенно.Топло докосване
стаено в нежност, пробягало в стих.
Есенна рапсодия. Тайна, екстаз. Поезия.
Тишината грее в погледа на влюбен мъж.
И тича по въгленчета от обичане.
Пак е есенно.Узряла, жадна есен...

© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼

Задушница

Задушница

Жито, хляб и вино.
Свещица.Късче тамян.
"Бог да прости"
Живите, мъртвите.
Светлина и дух.
И едно мостче-любов...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Пресечна точка-обичане

Пресечна точка-обичане


Твоите стъпки пишат
пътища в мен.
Пресичат разстояния
със сто измерения.
В най, най-топлата
пресечна точка-Обичане!

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Този ноември

Този ноември

На Г.

Орехово топъл, с кестенче в джоба,
ноември събира багри в приказка.
С шепи раздава нежност и страст
и говори с чувства и усещания.
С ръце, пълни с есен и любов
огънче от огъня си взема и пали
въгленчета в очите. С обичане...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Най-нужните нещица

Най-нужните нещица

На Г.

Най-нужните нещица
са простички и скъпи.
Топлинка и човечност.
Обич, разбиране,
и нежност в дланите
да преоткриеш. Само това.
Любов без остатък.
И двама да ги споделят.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn)☼

Философия на болката

Философия на болката

На Г.

Когато болиш в мен,
се сливам с болката,
остра като рана.
Това ми дава усещането,
че съм жив и ме има,
и правото да умирам
и да възкръсвам
във всеки миг.
От тишини, от чувства.
От нежност, от обичане.
И от човечност...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼

Пак този ноември

Пак този ноември

На Г.

Времето се препъна и спря.
Намести се в ноември.
Взе със себе си парченце
есенно слънчице и две капки дъжд,
запали в огнището огънче
и си сътвори късче обичане.
Накрая ги послади с щипка
сладка зрялост и есен.
Да си има в студените дни и нощи.
Времето се препъна и спря,
намести се в ноември,
забеляза го само едно
ококорено врабче...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼