събота, 26 март 2016 г.

Относно шашмата за произхода на българите



Относно шашмата за произхода на българите

Науката история работи с тези и теории, които подлежат на критика, доказване или оборване.
Когато коментираш и правиш съвкупни заключения, те би трябвало да бъдат на база археология, история, извори(от съвременни на събитието летописци), лингвистика, генетика и антропология.

Шашмата за произхода на българите е сътворена от руснакът Александър Дмитриевич Чертков (1789-1858) , който първи пуска в ход измислицата, че българите на Аспарух, които през 680 г. създават държава на юг от Дунав, са една малка орда, която славяните асимилирали. Тази откровена лъжа, създадена от Чертков през 1842 г., е дооформена от хазарите-юдеи Август Шльотцер и Константин Йосиф Иречек и еничарина Васил Златарски .
Енгел, Тунман, Шльоцер, Вамбери, Шафарик, Фехер и др. определиха дедите ни като угрофини и тюрки. Томашек пък обяви траките за нищожно романизирано малцинство. Заради тази лъжа ни разделиха след Берлинския конгрес. Заради нея осакатиха страната ни след Ньойския пакт, а после ни хвърлиха в мечешката прегръдка на СССР. Днес, когато сме на линията на разлома, отново ни заливат с лъжи. За да не помним, че ние Българите сме най - старите европейци, потомци на Траките.

Още през XIX век Гeорги Раковски изказва твърдението, че българите са местен народ. Пак през XIX век големият родолюбец Цани Гинчев пледира, че траките не са изчезвали никога, а само името им е променено на българи. В началото на ХХ век, застъпници на тракийския произход на българите са , Мавро Орбини, Д. П. Даскалов, йеромонах Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, Гаврил Кръстевич и разбира се проф. Ганчо Ценов, после идват Николай Владикин , Асен Чилингиров, ,Данаил Юруков, Георги Държилов (Динката). Георги Сотиров, акад . Владимир Георгиев, Димитър Ангелов, Евгений Теодоров, Методи Попов, проф. Чавдар Бонев, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев

Касиодор (6 век, римски историк) пише, че Българите са стар мизийски или илирийски народ!! Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих)също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ!!! Българите и древните мизи са един и същ народ. Затова и някой автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван сред народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" име /мизи/

Прокопий,казва,че има Кавказ през земите на траки и илири и както и още един хронист твърди,стига до АДРИАТИЧЕСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ,т.е.че има Кавказ на Балканите!! Есхил,казва,че когато Йо бягала трябвало да стигне до Хибриста(Марица),но тъй като била трудна за пресичане трябвало да мине през Кавказ,там откъдето извира,тоест днешната РИЛА! Страбон казва,че войските на Александър по време на походът му наричали доста високи места Кавказ( източник : География, XI-8-1)!! Също така имаме сведения за планина с име Кавказ в Родопите,това е нормално,защото Кавка се обяснява на български,КАВКА = височина ( Кавкаландия - местност засвидетелствана в древността на територията на Карпатите)!! Йосиф Флавий (37-100 г.сл.Хр)пък казва,че гърците наричали галатите(келтите/гали) ГОМАР-кимерии!!!А какво казва патриарха Раковски : "„Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..."

В Британския музей се съхраняват ръкописи на св. епископ Йероним Стридонски (* 331 - † 420), които съдържат европейската част на карта, изработена въз основа на картите на "бащата на църковната история" св. епископ Евсевий Кесарийски (Памфили, * 270 - † 338), на която е обозначена Mesia hec & Vulgaria (Мизия тук е и България)

Няма никакви доказателства и извори за древни и сегашни българи на Волга. И никога не е имало такива. Цялото това нещо е, че на руснаците не им отърва да признаят, че езикът им произлиза от БЪЛГАРСКИЯТ, и шашмата за произхода сътворена от руснакът Александър Дмитриевич Чертков (1789-1858) , който първи пуска в ход измислицата, че българите на Аспарух, които през 680 г. създават държава на юг от Дунав, са една малка орда, която славяните асимилирали. Тази откровена лъжа, създадена от Чертков през 1842 г., и дооформена от хазарите-юдеи Август Шльотцер и Константин Йосиф Иречек и еничарина Васил Златарски е точно за това. Това е мотивът великоруските и балканските (сърби, гърци) шовинисти с нокти и зъби да драпат да изкарат нашият народ - тюрки и татари. Точно езикът. Булгари(болгари) се явяват в писанията на арабите СЛЕД 12 в. под имато кипчаки, ( а кипачаките се кръщават пак от кръстниците на половци) и се репродуцират в 14-16 в. в руските писания на болгари. Целта е да се заличи разликата между измислените мюсулмани - болгари край Волга и реалните болгари край Дунав, които дадоха ЕЗИК И РЕЛИГИЯ на руските, азиатско-угро-фини и варяги по същество и род .Тези руски въжделения се чепкат и до днес от руски агенти в българско.
Заради тази лъжа ни разделиха след Берлинския конгрес. Заради нея осакатиха страната ни след Ньойския пакт, а после ни хвърлиха в мечешката прегръдка на СССР. Днес, когато сме на линията на разлома, отново ни заливат с лъжи. За да не помним, че ние Българите сме най - старите европейци, потомци на Траките.
"Татари" е руското название на всички мюсулмани, които се намират по тези места след 14 в.. За да "стоят" по-благозвучно и внушително в титлита на Иван Страшни, ги прекръстват на булгари. В 10 в. ТАТАРИ НЯМА.
Другото- Приликите и подобията НЕ доказват идентичност.
За Овчата битка- тя е между част от султаната Хорезм и монголотатарите на Тимуджин.
А Ал-Гарнати какви ги реди, специално за мазните булгур тюрк пезевенклар:
"... А учените при тях се наричат БАЛАР, затова са нарекли тази страна "БАЛАР", което означава "учен човек", и това са го арабизирали и са започнали да я наричат "БУЛГАР"."
Демек, измислицата "Волга Булгар" е резултат на фонетични манипулации на руски и съветски учени и естествените недостатъци на куфическата арабица. Няма "Булгар" в изворите, а чувашкото ПЪЛХАР и татарско БОЛФАР. Когато българите са на Балканите през IV и V век, волжките туземци пълхар болфар живеят в каменната ера, не познават камъка и керамиката и вероятно са се учили да ходят на два крака.




За титлата на българските владетели:
КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ** както доказа отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел ( владетел в Бога).
Никъде в изворите, в хрониките, по каменните надписи няма ХАН, нито КАН! "кан" и "хан" са една и съща дума произнесена по два различни начина. ХАН(КАН/ KHAN| е титла на монголо-тюркските владетели от Чингис( 1162 -18 август 1227) насетне. А българите не са нито монголи, нито тюрки.
Титлата е KANAC BIГI. Канас У Биги - Княза от Бога. BIГI - БИГИ е падежна форма на Бог. Бога, Бага, Биги. Канас е княз . Канас = Кня(е)с(з) Ако премахнем гласните то става още по ясно - Кнс =Кнс(з).

Теофилакт Симоката, пише: "Sclavos sive getas hoc enim nomine antiquatis apelati sunt – Славяни, или още гети, защото това бе името им в древността" Т.е. седемте гетски племена са познати по-късно като 7 славянски племена. http://grigorsimov.blog.bg/politika/2011/08/05/ge­ti-veneti-sarmati-i-kakvo­-e-obshtoto-mejdu-tiah-av­tor-merl.796714

Българите са християни от 1 век В 870 г. българите изоставят българското си верою, първохристиянството-Бълга­рската Апостолска Глаголическа Църква и приемат гръкоюдейския(еврейския) вариант на т.нар. православно християнство.
Св.Първоапостоли Павел и Андрей проповядват на Балканите и Мала Азия Христовата Вяра,която би трябвало да наречем Първо-апостолическа!!!Това го пише точно Ганчо Ценов,който доколкото знам известно време се рови във Ватиканската библиотека,ако не греша!!!Ценов твърди,че първоначално е покръстено трако-македонското население на Солун и околността от ап.Павел.(И веднага след тях и мизите(българи)След тях в 144г.сл.хр. Св.ап.Ерм оглавява Епископията в Пловдив.За да има Епископия някъде трябва да има и църкви,нали!? Интересното е, че Първоапостолската Вяра се явява един вид "гностична"за Религията утвърдена от Константин и Вселенския събор! Явните разлики са причина за огромните и вековни църковни недоразумения в последствие,според мен!! Включително и т.нар. „Покръстване на българите” при Борис Михаил Вероубиец ,( приемането на гръкоюдейския(еврейския) вариант на т.нар. православно християнство.) и по-точно съпротивата с/у него,дори от собствения му син-Расате...
Веднага след това се появяват и богомилите, наследници на първохристиянството-Бълга­рската Апостолска Глаголическа Църква…
Обобщено: Християнството не е ново – траките са първите християни, те създават Библия Бесика, в наши дни светът вече знае за нея. Владетелите на България Кубрат, Аспарух, Тервел, са били християни. След тях идват богомилите, които трябва да ни върнат към изконното християнство. С официалното покръстване на българите Борис I прави дипломатически ход, с който обаче разделя духовната власт от светската. Това събитие прекъсва мисията на българите и религията, която носят.

Официалната титла на търновските царе е "Rex caldeorum".



Юлия Боева - "Мъдростта на Великата Майка". Тя си е направила трудът да напише един "буквар" за начинаещи.
"Траките,които създадоха християнството"/Петър Георгиев/,"За богомилите от "уста на ухо"/Дамян Попхристов/,"Катарското богомилско христянство"/Мишел Муние/,"Опасният архив на богомилите"/Христо Буковски/,"Българската самостоятелна църква в Илирия"/Архимандрит Кирил Рилски/.



© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜

понеделник, 29 февруари 2016 г.

Тракийска легенда за мартеницата



Тракийска легенда за мартеницата

Мартеницата - символ и на съюза между мъжа и жената, символ на здраве и сила, символ на една нова надежда.Казват, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Няма нищо толкова добре забравено от една стара българска легенда. Готови ли сте за една напълно различна приказка за мартеницата?

Много, много отдавна, още преди юдеите да заговорят за идването на Спасител на света,мартеницата е била символ на здраве, сила, дълголетие, ново начало, но и на мъжественост и сме-лост. Звучи странно, че мъжествеността и смелостта в значението на сплетените бели и червени конци по българските земи изчезва съвсем
неотдавна – в началото на XX век. Питали ли сте се защо класическата и най-популярна мартеничка и до ден днешен изобразява вплели съдбите си червен мъж и бяла жена.

Тракийската легенда гласи, че днешните Пижо и Пенда някога са се наричали Марто и Белона, кръстени на тракийския бог Март и неговата любима – богинята Белона.

Легендата

Някога, преди повече от 2 хиля-долетия, на върховете на древния и величав стар Балкан, гръбнака на родината ни, на върховете на Хемус планина властвал могъщият повели-
тел на промяната – бог Март. Той бил повелител на пролетните промени, на разтърсването на земята от пролетни сокове, за да се раздвижи кръвта на младите семена и да избухне новият живот на земята, за да се раззелени и да започне истинската Нова година.
Това е същият бог, към чието име латините в своите текстове добавят едно „с” в името, за да го превърнат в Марс, обитаващ планината Хемус.
Не случайно и древната римска нова година започвала именно на първи март – деня на бог Марс, на новото начало, на пролетта, на „завирането на кръвта” на земята, бог на кръвта и на войнската страст. Точно за това и името на „Червения бог” кичи планетата Марс и първия пролетен месец в езиците на толкова много народи.
Пролетта е и времето, когато се отваря нова страница за семейството, очакващо новата реколта, която да нахрани челядта, но и време за ново начало на военните действия,
замразени през студения зимен сезон. Точно тогава мъжете отивали на война и оставяли своите жени сами с децата си вкъщи.
Легендата говори, че когато мъжете тръгвали на война, на 1 март жените сплитали червени и бели конци, украсени с мъниста, и ги завързвали за китките и глезените на мъжете си. Така те показвали своята почит към боговете на промяната и войната, измолвали от закрилниците на тракийските воини – бог Март и богинята Белона, да им дадат смелост и мъжество, за да пожънат победа, както и сила и здраве, за да се приберат отново вкъщи. Но коя е бялата Богиня и как вплита съдбата си със страхо-
вития и могъщ Бог на войната?

Марто и Белона

Историята за това къде точно е била богинята Белона, преди съдбата да я доведе до могъщата Хемус планина, хорската мълва не е донесла през вековете. Но едно е сигурно –
любовта не е само човешка сладост. Тя е слабост, когато двамата са разделени, но таи могъща сила, когато „той” и „тя” вплетат себе си един в друг по пътя на живота и отвъд него. Белона е името на онази жена, която смилила сърцето на най-дръзкия и безстрашен войн сред боговете на древните траки – бог Март. Свикнали сме да чуваме древногръцки ис-
тории за богове, които имат слабост и изпитват разкъсваща душата им любов към смъртни жени. Не такава била любовта на Март към Белона.
Любовта му била властна, завладяла сърцето му бързо и мигновено като удар на меч още в мига, когато зърнал Белона в полите на своята Хемус планина. Тази любов останала там завинаги и душите им се вплели така, сякаш никога не са били разделени. Това била любов на  равен с равна.

Каква мислите била по нрав невестата на Март? Блага, нежна и копринена? Може би..., но ако добавите към това и „беззащитна”, не чакайте милост от нежната й ръка.
На сватбата на Март и Белона богините поднесли на новата стопанка на Балкана корона, изплетена  от розови рози, за да окичи косите си. Но Белона била на друго мнение.
Надскочила по войнолюбство своя мъж, тя накичила себе си с титлата „Богиня на войната” вместо с венеца от розови рози. Короната от розови рози Белона захвърлила в деня на сватбата си в полите на Стара планина и тази корона от рози още стои под Балкана. Там и до днес цъфтят най-омайните, божествени и дъхави рози, благословени с любовта на Март и Белона, а хората наричат местността „Розова долина”.
Тази любов и до днес е жива в ритуала на мартеничките. Връзката между Март и Белона никога не е прекъсвана, защото мартеницата е синоним на могъщите и непобедими
Бог и Богиня на войната, на победата над трудните времена. Те са символ на надеждата. Мартеничката с вплетените червен мъж и бяла жена завинаги ще останат и символ на мъжеството и смелостта, на жертвоготовността и силата, от които всички ние се нуждаем след дългата зима. Мартеницата е сред онези символи – мъниста от огърлицата на родовата памет на българина, предавани от поколение на поколение, които ни
помагат да запазим себе си. Тя заслужава да носи със себе си всички свои значения, втъкани в бялото и червеното на нишките си.

събота, 20 февруари 2016 г.

Импресия за болката

Импресия за болката

Любовта е капчицата, в която потъваме
и се оставяме да се удавим.
Когато изтрезнеем, или ни затворят вратата
(изритат ни), тогава болката те разпарчетосва
на триста парчета и не можеш да се събереш
никога повече, дори и да успееш, остават белезите.
Толкова боли, че усещаш как сърцето ти
спира да бие, как вече те няма...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼

Из цикъла "Капчици поезия"

събота, 13 февруари 2016 г.

Готи и Гети - една книга за историята ни, която не сме учили и няма да учим!


Готи и Гети - една книга за историята ни, която не сме учили и няма да учим!

интервю на д-р Асен Чилингиров по повод книгата му Готи и Гети
източник: 7rilskiezera.com

* — Г-н Чилингиров, какъв е поводът да публикувате сборника “Готи и гети”?
* — Поводът е излизането преди две години на друг сборник със заглавието “Готи”. Твърденията, съдържащи се там, не отговарят на сведенията, които идват от историческите извори и които получаваме при изследванията на паметниците на духовната и материалната култура, нито на истината. Тези сведения не са никак малко и не може да бъдат пренебрегнати. Те са резултат на неимоверно голямото развитие на помощните науки през последните десетилетия, например, биологията, химията, библиотекарството. Дадоха ми възможност да подложа на нова преценка това, което от много столетия се твърди по отношение на всичко, засягащо произхода и същността на българския народ.

* — Кои са готите, откъде са дошли, къде са отишли, имат ли нещо общо с гетите? От тях ли произхождат германците?

* — “Готският въпрос” е непосредствено свързан с някои най-съществени проблеми на старата и средновековната история на нашия народ. Като тези за неговия произход, език и писменост, за неговите обичаи и религиозни вярвания. Свързан е с неговите култура и изкуство, с неговия принос в съкровищницата на световната култура. И особено за неговото място сред европейската цивилизация, което съвсем не се намира по нейната периферия като нежелан придатък към “обединена Европа”. Опитите да се открие старогерманско присъствие по нашите земи, свързано с готите, някаква връзка на германците с готите, а оттам и с българския етногенезис, са несъстоятелни. Готите са гети, следователно траки. Същите след ІV век се наричат мизи и българи в редица исторически източници. Отбелязано е и от Паисий Хилендарски в “История славянобългарска”. Става дума за коренното население на Балканския полуостров, което в мнозинството си е стояло все тук. Не е изтребвано, не е изчезвало, за да стане основа за други народи, а тук да бъде подменено с друго. Валафрид Страбо през ІХ век пише, че готите или гетите превеждат на своя език свещените книги, говори и за запазени в потвърждение на това документи. Според негови източници божествената служба при някои скитски народи, като жителите на Томи, се е извършвала на същия език. Говори за началото на ІХ век. Но тези жители са наричани траки и мизийци, Страбо е германец, ако са били германци, би ги нарекъл такива!

* — За какви преводи пише Страбо? За Готската библия на Улфила ли?
* — Не само. А готите, за които Улфила е превел Библията, са живеели между Бяло море и долното течение на Дунав. Епископът на Адрианопол (Одрин) е бил наричан “Епископ на Готия”. Улфила е превел Библията за старите траки. Ганчо Ценов го нарича основател на българската църква. Въпросът за т. нар. Готска библия е най-тясно свързан с въпроса за ранното християнство на населението по нашите земи и със сложния комплекс от въпроси във връзка с неговия език и писменост.

* — Кой е този език, каква е тази писменост?
* — Преводачът на Библията на латински език е свети Йероним (живял ок. 347 – ок. 420 г.). Намерен е текст от философски трактат на Етикос Истрос в латински превод на светията. На последната му страница са отбелязани данните за автора на трактата, според Св. Йероним “произлизащ от благороден скитски род”, живял през ІV век в днешна Добруджа и написал труда си на своя език и писмени знаци от една азбука, която е предадена изцяло. Тя не е нищо друго, освен т. нар. глаголица! Св. Йероним не само горещо препоръчва нейното узаконяване при употребата на богослужебни книги, но и я разпространява из родната си Далмация, където тя се използва чак до ХVІІІ век. Там дори има предание, че той я е създал. Авторитетният учен Храбан Мавър (живял 780 – 856 г.) в труда си “За изобретяването на езиците” пише, че след еврейската, гръцката и латинската азбука, била изнамерена от философа Етикос азбука, която Св. Йероним разпространявал в свой вариант в родината на самия Храбан, понеже искал да увеличи известността на тези букви.

* — Излиза, че нито сме “славяни”, нито преди Солунските братя сме писали с “черти и резки”, както пише в “За буквите” . . .

* — Излиза, според автора на трактата, че народът, който авторът разбира под това название, от векове е ползвал в превод на своя език и написан с глаголическа азбука цялата литература за извършване на християнско богослужение заедно със Стария Завет, преведен дори преди той да е преведен на латински. Според д-р Божидар Пейчев името Maurus Hraban погрешно е разчетено като “Черноризец Храбър”, “За буквите” е буквален превод от заглавието на Храбан, а текстът всъщност представлява полемика срещу Мавър Храбан. Името на автора и досега е неизвестно, още по-неясен е и поводът за написването му. До нас не е стигнал целият текст, липсват началото и краят му, най-старателно са отстранени. Очевидно са правени манипулации с определена цел.

* — Каква азбука са разпространявали тогава Кирил и Методий? Какво е кирилицата?
* — Задачата на Светите братя е да реформират глаголицата като използват “гръцки” и “латински” букви, допълнени с липсващите в тези две азбуки букви за написване на присъщите само на българите звуци. Те са се съдържали в усъвършенстваната от пет века “глаголическа” азбука. Защото отдавна съществуващите богослужебни книги за местните християни, заедно с езика, на който са написани, са били анатемосани от римокатолическата църква и цариградската патриаршия. Наложило се е това “колумбовско” решение, за да бъде легализирано християнството по тези земи заедно с признаването на свещения характер на писмеността. Защото инструментализирането на религията в двете империи се съпровожда с обявяването на църквите в тях за “православни”, а първите християни в Европа са сочени за еретици и врагове. Транскрибирането на богослужебните книги от “глаголицата” на “кирилицата” се представя като нов техен превод, вече угоден на двете “правоверни” църкви. Това е станало бързо и лесно, защото става дума за един и същ език.

* — Все пак какво става с готите? Изпаряват ли се? На етапи, но винаги рязко населението на нашите земи коренно се променя. Траките потъват нейде в небитието, скитите минават и заминават, славяни заливат полуострова, после авари го навестяват, след тях хуни, накрая и “българи-татари”. Възможно ли е това?

* — Не е възможно. И не се е случило. Няма как чергарски племена да изместят уседнало от хилядолетия местно население. Пристигането на тези народи с всичкия си добитък и друго имане от края на света в земите на Средна и Южна Европа и внезапното им изчезване, без да оставят никакви следи, е противно на всякаква логика и не е съобразено с историческите извори. Да вземем славяните. Странствали те и дошли насам от отдалечените на хиляди километри блата на Задкарпатието, най-рядко населената и днес част на Европа. Откъде ще се вземат оттам милиони преселници, които само за едно-две десетилетия да изпълнят цялата територия на Югоизточна и Средна Европа и от рибари ще се превърнат в земеделци? Придвижването на такива маси не е забелязано от никого от съвременните летописци! Историческите извори споменават само за нападения на групи със смесен етнически и племенен състав, но не и за “нашествие на славяни”, както наши автори обикновено превеждат думата “нападение”. Всъщност данните са, че след нападенията всички нападатели се оттегляли или били отблъснати, за никакво заселване не става дума. През 896 г. цар Симеон Първи в писмо до император Роман Лакапин изтъква историческите права на своя народ върху земята, на която живее от хилядолетия.

* — Значи като се говори за “траки”, “скити”, “гети”, “готи”, “мизи” и “българи”, трябва да се разбира едно и също древно население на Балканите, чието основно ядро от хилядолетия все си е тук?

* — Да. Така излиза според историческите източници.
* — Мнозина историци и църковни дейци няма да се съгласят с Вас.
* — Няма. Но съгласните ще стават все повече. Трудно, бавно, но истината ще се наложи. Вярвам в младите български учени.

кратка реч за д-р Асен Чилингиров и неговия невероятен труд за българите, която събуди още повече интереса ми към неговите изследвания и към него като личност.








Тук искам да споделя отново своето възхищение от творческия талант, необятност на източниците, които е обхванал /повечето недостъпни за българския читател/, оригинална научна мисъл и анализ на проф. Асен Чилингиров, което пронизва с вдъхновение всичките му трудове. Това, което отличава рязко изследванията на нашия изследовател и учен е, че благодарение на факта, че  от години живее и твори в Германия, той е успял да надскочи и преодолее шаблоните, наложените клишета и фалшификации в българската историческа и световна наука, представяни ни като "неразбиваеми аксиоми", които не се обсъждат. Ако той беше творил в българските научни институти, резултатите му нямаше да бъдат такива, а и най-вероятно, познавайки манталитета на тоталитарните ни професори и учени отпреди 1989 г., пък и сега; най-вероятно щяха да смачкат този светъл и буден ум с милиционерски методи, интриги, завист и простотия!......
Проф. Чилингиров е успял да си спести всичко това и да твори в една относително свободна и демократична академична среда.
В момента чета внимателно втория том на "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ" и особено ме впечатли следния пасаж и свързаната с него бележка под линия:

"Че при така наречените готи /всъщност гети, бел. на блогъра/ не се касае за никави германски племена, доказват не само историческите извори, отричащи всякаква връзка на този народ с етнически германци. Докозват го и археологическите изследвания върху писмените паметници , разчетени през последните десетилетия - а те от своя страна пък доказват, че езикът на населението от Югоизточна и Южна Европа не е езикът, говорен нито от руските, нито от полските, нито от средноевропейските народи, на които тенденциозно се дава общото име "славяни", с което поне до края на първото хилядолетие никой от тези народи не се споменава в нито един писмен извор"........
Бел. под линия: Сравни издадения в чест на XVIII Международен конгрес на византолозите двутомен сборник на писмените извори за славяните, "Свод древнейших письменных известий о славянах", том I /I-VI/, составители Л. А. Гиндин, С. А. Иванов, Г. Г. Литаврин и В. К. Ронин, Москва, 1991 и том II /VII-IX/ вв., составители  С. А. Иванов, Г. Г. Литаврин и В. К. Ронин, Москва, 1995. Там названието "славяни", с което дотогава в руската историография се "превеждат" различни етноними, считани от руските "историци" за синоними на това понятие, вече се предават с техните истински имена, както са посочени в изворите.    

Библиографска справка за част от книгите на проф. Асен Чилигиров /който преподава в Германия/.

1. Асен Чилигиров; "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ", 1 том, Поредица Брегалница 1, изд. "Зиези екс куо Вулгарес", София, 2005 г.
2. Асен Чилингиров; "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ", 2 том, Поредица Брегалница 3, изд. "Зиези екс куо Вулгарес", София, 2008 г.
3. Асен Чилингиров; "БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА", изд. "Херон прес", София, 2014 г.
4. Асен Чилингиров; "РАЗМИСЛИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК", изд. "Херон прес", София, 2014 г.
5. Асен Чилингиров; "ЦАР СИМЕОНОВИЯТ СЪБОРНИК ОТ Х ВЕК", 1 и 2 том, ИК "Виделина", Берлин, 2007 г. /1 т./ и изд. "Алфаграф", София, 2008 г. /2 т./


Още информация за проф. Асен Чилингиров и някои негови публикации, включително и двата тома на "Готи и гети", които могат да бъдат изтеглени безплатно:


de-zorata.de/sites/forum/index.php

www.otizvora.com/tschilingirov