Чертата

Чертата 
 •
Когато теглим чертата,
остават белезите. 
Споменът за зима. 
Усещането за лято.
Смисълът на любовта. 
И няколкото стиха...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Март във Фа мажор

Март във Фа мажор
 •
В индиговия изгрев, 
една цигара време 
жадно очертава
безвремието и цветния хаос 
на пролетните утрини.
Глътка черно кафе и ти. 
Смисълът на деня ми...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Щрих от философията на живота

Щрих от философията на живота
 •
След Осанна,
следва Разпни го.
Както обикновено.
Но винаги след 
Разпятие идва
Изкупление.
И Възкресение...
Тогава полутон 
от простили октави
прошепва смисъла
на Разпятието.
Отвъд думите. 
И мълчанията:
Светът е любов.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Хайку

Хайку 
 •
слънчеви думи 
пролетно предчувствие 
спомен за лято

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Въпроси без грим

Въпроси без грим
 •
Защо Господи
ни натрисаш
най-страшните
и абсурдни уроци,
за които ще ни трябват
няколко живота
за да ги научим...

Защо след всеки
Твой урок
Господи,
остават рани,
белези
и опустошени души...

Защо Господи
си научил
едни само да вземат,
а други само да дават...

Кой си ти Господи?
Къде отиде любовта ти
към човеците Господи...? 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Монолог

Монолог
 •
Всеки стих 
е просто 
монолог. 
Със себе си.
И винаги 
те бодва 
с един 
хамлетов 
въпрос...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Рапсодия Поезия

Рапсодия Поезия 
 •
Стихът е по облото 
на тишината,
думите които помнят 
сълзата на мечтата
и капката кръв 
по писеца на писалката, 
с която пише те сърцето.
Една рапсодия, чиято мисия 
е да те остави без дъх...

© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ