Парченце от Битието

Парченце от Битието
 •
Стиснал болката в зъби 
прeкосих надлъж Ада 
и белязах раните с име. 
Поостанах в Рая, където
прежъднял за свобода 
пораснах до прошка. 

За да открия 
в полета на птица
каквото търсих- 
онова остро нещо 
наречено накратко стих, 
което беше похитило 
душата ми... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Поезията

Поезията 
 •
не бива 
да разказва. 
Поезията 
трябва 
да изгаря. 
Като 
докосване... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Безвремие

Безвремие 
 •
В междуредията, 
между думите 
и точката 
стоеше предречено 
безвремието, 
нарекло се поезия 
и чакаше 
своето време... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Метафора

Поезията 
 •
е метафора 
с вкус 
на съблазън. 
Оставя те 
по обичане...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Щрих

Щрих 
 •
И една 
капчица 
поезия 
стига. 
За да бъде 
светът ми 
цял.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Соната в септември

Соната в септември
 •
Септември събира 
разпилените атоми 
на лятото 
в птичи полет 
и в топлите длани 
на есента. 
Тогава, в няколко 
парченца поезия, 
шепа летни 
октави отмерват 
стакатото на 
есенната соната... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Септември

Септември 
 •
Лятото 
натежа 
от сладост. 
Тихичко 
душата 
се завръща 
в септември.
Притихнала 
като 
загатната 
импресия, 
онемяла 
за есен...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ