събота, 6 октомври 2018 г.

Адажио във фа-диез



Адажио във фа-диез

 •
Когато слушаш онемял, 
как душата шепне на есента 
и как разлиства 
струните на времето, 
за да прочете 
залезите на октомври, 
тогава думите стават излишни, 
и можеш само да изтриеш 
на дъжда сълзите...

© Ванко Българионъ Николов©° ®

петък, 5 октомври 2018 г.

Есенни бягства



Есенни бягства
 
 •
Малките есенни бягства 
в себе си и от себе си 
очертават късчето небе, 
пораснало в тишините 
узрели в парченца поезия, 
на които се радва есента,
прегърнала безвремието
останало в теб от лятото
... 


© Ванко Българионъ Николов©° ®

четвъртък, 4 октомври 2018 г.

Блус с няколко нюанса рок



Блус с няколко нюанса рок

 •
Да си измислиш блус. 
С няколко нюанса рок. 
И няколко строфи 
цигарена поезия, 
пъхната небрежно 
между редовете 
на петолинието. 
Да усетиш пулса си 
някъде по грифа 
между струните 
на китарата. 
За да преминеш 
през себе си. 
Между два тона 
на сърцето.
С няколко нюанса рок.
И да се събереш 
в две думи и две ноти. 
И в едно фа-диез... 

© Ванко Българионъ Николов©° ®

сряда, 3 октомври 2018 г.

Октомври...



Октомври е
 
 •
недописан стих. 
Топъл като 
есенен залез. 
Когато думите 
натежават 
от любов.
И шепа тишини 
се любят 
с душата. 
Недоразказана 
приказка за есен. 
И грапав блус.
Октомври е 
ненаписан стих. 
Прибира те в себе си.
За да се допише 

© Ванко Българионъ Николов©° ®

вторник, 2 октомври 2018 г.

Мълчание


Всъщност и мълчанието говори

 •
Когато е споделено 
и има кой да чуе тишините ти.
Да помълчиш с някого, 
със сърцето си да го усетиш 
и в душата си да го събереш.
Тогава мълчанието те разбира.

© Ванко Българионъ Николов©° ®

понеделник, 1 октомври 2018 г.

Поет



Поет

 •
Да поискаш да се удавиш 
в един-единствен стих,
стих-разпятие и изкупление, 

където всяка капка поезия°
е капчица любов. Капчица кръв, 
стекла се на върха на писеца 
с който пишеш стихът... 

© Ванко Българионъ Николов©° ®

Октомври



В октомври
 
 •
дъждостишията 
онемяват от поезия. 
Есенно някак. 
Когато поискаш 
да пъхнеш душата си 
в топлината на 
есенно кестенче, 
за да се спасиш 
от думи и рани. 
Тогава преди стиха 
идва сълзата. 
След стиха става тихо. 
Помежду им стои 
поезията... 

© Ванко Българионъ Николов©° ®