Есенна сюита

Есенна сюита
 •
Когато две шепи красота
целунат изгубеното време 
и откраднат полета на птиците.
Когато кроткия ноемврийски дъжд 
пречисти душите и те погали с дъх,
тогава наистина е есен .
Тогава всички думи
онемяват от излишност.
Защото наистина е есен... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Етюд през ноември

Етюд през ноември
 •
Да притихваш зашеметен
в топлите длани на залеза.
И да се загубваш в огъня.
За да се... стоплиш. 
В един написан стих. 
Голям колкото сълза... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Щрих от прошепнат стих

Щрих от прошепнат стих
 •
В щрих от прошепнат стих 
да събереш всички истински неща. 
Вятъра, капките дъжд, 
надеждите, копнежите. 
Да заплачеш заради някого.
И да изпиеш нечия сълза. 
Да повярваш. За да прегърнеш 
някого и да го стоплиш.
И за някого да си всичко.
В щрих от прошепнат стих 
събирам всички истински неща. 
В едно сърце, голямо 
колкото шепа любов... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Quo vadis

Quo vadis
 •
Страшни времена и хора.
Едни разбесували се грабят.
Други отчаяни се палят.
Битието не прощава на живота.
Кога ще си научим уроците?
За да я има България
и след нас да оставим
Рай и Човеци... И Любов... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Задушница

Задушница
 •
Жито, хляб и вино.
Свещица. Късче тамян.
"Бог да прости" с любов
живите и мъртвите.
И усещането... Усещането, 
че времето спира... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Сутрин

Сутрин
 •
Чаша кафе. 
Цигара. 
Стих. 
Шепа любов.
В парченце 
от ноември. 
За да се 
разбереш 
със себе си 
и със света...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Ноември

Ноември 
 •
Залезите греят тихичко
в есенна рапсодия, 
събрали шепа топлостишия 
с няколко дъждостишия. 
Където топъл като огнище, 
ноември ще укроти бесовете 
на думите, болките и хората... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ