Когато светът се умори

Когато светът се умори 
 •
от многото празни думи. 
И натиканите в ъгъла 
шепа наранени тишини, 
разплакани заговорят.
После остава само сълза. 
Онемяла от любов.
Когато прощаваш... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Животът

Животът 
 •
е чепатото многоточие 
на времето. И безвремието.
Когато е в тон от един акорд.
От разпятия.
Тогава удря като бесен.
И душата ти се стича
капка по капчица
по ръба на тишината.
За да отмери по съдържание. 
Човещината. И любовта... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Приказка за късна есен

Приказка за късна есен
 •
Измислям си приказка
за късна есен, зима, 
огънче и саксофон. 
Измислям си музика 
за есенно-зимна тишина. 
За любов в няколко 
камерни ноти. И в стих.
Любов, бездумна и гола.
Като есенна приказка... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Есенно-зимният стих

Есенно-зимният стих 
 •
който води ръката ти
по ръба на душата  
е едно снегостишие 
с чиито думи просто трябва 
да сътворяваш мелодии, 
като изплакан стих 
написан помежду ни 
и натежал от обичане, 
остава, и след нас дори, 
като отронена мъничка сълза... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Едно парченце време

Едно парченце време 
 •
приседна в ъгъла на тишината 
и разговаря с душата ми 
на кафе с цигара. 
Мълчешком. Без думи. 
Моето парченце време. 
И една отронена сълза...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Философия на познанието

Философия на познанието
 •
Когато познанието 
натежава от въпроси 
и боли от отговори,
а то просто винаги
тежи от въпроси, 
боли от отговори,
тогава ти се иска 
просто да се оставиш 
бездомен и бездумен.
В огънчето на 
една цигара... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Декември

Декември 
 •
Декември свършва времето 
и натежава от бъдеще. 
С равносметки и нови надежди 
прибира от снега усещания, думи 
и нежност в снегостишия. 
Побелял, снежен и малко луд, 
декември се сгушва до огнището 
и докосва с любов, само с любов.
Тогава мирише на Коледа. 
И на чудеса... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ