Моят свят

Моят свят 
 •
е всъщност 
две шепи 
поезия. 
И ти. 
В центъра
на точката...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Откровение по Исус

Откровение по Исус
 •
Когато се препънеш в камък,
тайно и надлежно подложен, 
или те пореже острието на нож, 
протегнат от ръката на приятел.
Тогава си тръгваш. Разпнат.
Превърнал се в рана. И в сила.
В сълза. Или в прошка(може би)...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Състояние

Състояние
 •
Захапал времето с очи, в тази зима
аз ставам просто блус. 
Когато минутите тичат изгризани,
а секундите стават многоточия, 
аз съм рана, лудост, стих. 
И не бързам, тихо оставям душата 
просто да ме настигне и да вземем 
цялата болка на този свят.
След това да напишем поезия. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Философски фрагменти

Философски фрагменти
 •
Живота-живян.
Живяното-дали е живот?
Пито-платено,
Платеното-недопито.
Думите-изречени.
Тайните-неизречени.
Неизреченото-дали е тайна?
Или е шепа разплакани тишини
по ръба на болката,
където се раждат душите?
Само любовта е истинска.
Защото е състояние. На обичане. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Януари

Януари 
 •
шепа сняг 
като стих 
под крилото 
на ангел... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Януарска приказка

Януарска приказка
 •
Чуй бялата тишина. 
Акустична и топла. 
Защото си има камина и обичане. 
И един януари. Зимен. С тъмни 
дълги нощи и къси бели дни. 
С полусенки, кокичета 
и шепа премръзнали врабчета. 
И само една надежда за пролет... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Точка на пресичане

Точка на пресичане
 •
От дребнотемие до многоточие.
Пътища. И кръстопътища.
Където всяка крачка е оцеляване.
И изкупление. С вкус на болка.
И една точка на пресичане. 
С теб... И януари.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ