Етюд

Етюд 
 •
Приседна на слънце 
върху един камък. 
И пусна душата си 
да поговори с котката...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

* * *

* * *
•
прегръщаш 
тишината 
през рамо 
и пишеш 
няколко 
ноти...
поезия. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Поезия

Поезията
 •
това е 
състояние. 
На любовта. 
В което 
танцуват
шепа тишини,
няколко 
такта 
музика
и капчици 
обичане... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Нощна симфония

Нощна симфония
 •
Полутоновете на дългата нощ
си свиват цигари от тишини.
Намират усещания, отговори,
и безвремия в няколко октави.
Когато мъжката ми същност,
е влюбена в мистичността на огъня.
Всъщност в нощ като тази,
разплакана от поезия,
само се мълчи и се обича. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Сам си създавам

Сам си създавам 
 •
дните, нощите и залезите. 
Сам си измислям 
сезоните и тишините. 
Събирам сенки, истини 
и очаквания в безкрая 
на шепа контури. 
След това ги напълвам 
с парченца поезия 
и много късчета любов. 
И те пишат мен. И стихът. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Многоточие

Многоточие 
 •
След всяко 
Обичам те,
е нужно едно 
многоточие. 
Дълго, колкото 
едно измерение.
Когато останеш 
без дъх... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Фрагмент от февруари

Фрагмент от февруари
 •
Не бързам. Просто няма за къде.
Оставям душата си да ме настигне.
Знам, че светът узрява за лято 
и сънува кокичета и птици,
дори и през този зимен февруари.
Тогава недописаните разстояния 
ме водят само до стихът... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ