Хайку - сълзата на Дзен
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература.
Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички, то
може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма
символи. То отразява живота в неговото свободно движение. То притежава
чистотата, сферичността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки
се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо,
сняг, муха - хайку ни насочва как да възприемаме живота на нещата и проблясъците
на просветлението. В стиховете обикновено има някакъв образ, който насочва към
сезона. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална, хайку е кратко
събитие, което намира непосредствено точната си форма. Хайку не е израз на
нещо, а съществуване на нещо.
Всяко хайку е чувство-усещане, запечатано в малък словесен
картинен образ. Образите имат две основни качества:
А) Те идват
непосредствено от жизнения опит: определени ярки моменти от живота, които ни
впечатляват и които ние улавяме с нашия вътрешен фотоапарат: странни
съвпадения; смешни случки; пейзажи, резониращи с нашето вътрешно състояние или
даже изменящи нашето настроение, които ни носят неочаквано усещане за печал,
самота или някакво друго чувство, което дори е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ НАЗОВЕ;
Б) Записани с думи, тези "картинки" трябва да
предизвикват сходни усещания у читателите: нужно е не само да опишеш своя опит
с думи, но да го направиш така, че да въздействаш на читателя.Изкуството да
пишеш хайку - това е своеобразен танц върху тясната ивица суша между
"локвите" (А) и (Б). Ако се увлечеш (А) можеш да напишеш много
натурални фрази от типа на "красиви са листата на дърветата ", то с
това никого няма да впечатлиш. Или обратно: ако се впуснеш по езикови ефекти и
уникални видения (Б) - това трудно ще бъде възприемано от друг човек.
Накратко, това е танц между "локвите" - основата на
цялата поезия.