Хайку с кафе

Хайку с кафе 
 ●
изгрява денят 
слънчево намига 
глътка черно кафе. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Сутрин

Сутрин 
 ●
Капчица обичане 
подслажда сутрин 
и най-горчивото кафе. 
За да изгрее денят 
докоснат от любов... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Избор

Избор 
 ●
Всеки избор е просто 
едно тихо пресягане 
в себе си  за да чуеш 
съвестта, гледаща 
сурово из под вежди. 
И душата, събрала 
цялото ти битие, 
да изтрие белезите 
от камъните, 
хвърлени по теб,
с парченце поезия.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Ескиз от метафори

Ескиз от метафори 
 ●
Между две метафори 
гори жерава за нестинари,
където всеки щрих 
просто пали няколко 
въгленчета и ноти поезия.
За да се събереш в една фраза...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Душа

Душата ми 
 ●
следва буквите 
и се събира
в най-мъничкият стих.
За да напише 
тишината 
и себе си.
В една сълза. 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Българските букви

Българските букви
 ●
Българските букви
красиво бродират думи.
Когато писалката 
скрипти по листа,
българските букви светят,
шепнат мисли и форми,
рисуват усещания,
преоткриват чувства. 
Пишат надежди.
Българските букви греят.
Пишат България. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Ескиз от фрагменти

Ескис от фрагменти 
 ●
В грапавите тишини 
на кратките думи 
подаряваме времето, 
когато търсим 
капчици безвремие 
и намираме измерения
поезия и многоточия, 
за да познаем истината. 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ