Битие

Битие 
 ●
Когато битието 
остава на заден план, 
стиховете получават 
отговори, без да им 
задаваш въпроси. 
Когато държат
ключа за светлината...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Намерен

Намерен
 ●
Когато се губя
из многоточията
на мълчанието, 
мисълта за теб 
ми дава смисъл.
И стихът, дето 
се е скрил 
в душата ми, 
ме намира цял. 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Хармония

Хармония
 ●
Нещо наедрява и се пропуква
в притихналата нежност. 
В изгрева и в залеза. Леко подбутване. 
Капчица смирение. Грапави истини.
Нещо мистично стои във времето 
и пространството и чака 
точният момент за да се случи.
И да напише тишината в себе си. 
В един кратък стих... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Усещане за поезия

Усещане за поезия
 ●
Поезията се крие в 
минутите тишина,
притаила се отляво 
в раните на душата.
Когато светят думите 
по дъхавия калдъръм,
там тя пише себе си.
С всичките ти сетива. 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Малък стих

Малък стих
 ●
Поезията притежава в нас
времето и безвремието.
Когато без остатък стои 
в беззащитната същност 
на малкия разплакан стих. 
И напълва две очи с любов...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Смисълът

Смисълът 
 ●
е да се превърнеш 
в смисъл... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Укротяване

Укротяване
 ●
Всъщност онази поезия, 
която укротява същността ти, 
не понася излишни думи 
и не познава маска и грим. 
Стои гола като душата ти, 
просто малка капчица лудост.
С побеляла брада и детска 
наивност в очите... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ