Изгрев

Изгрев 
 ●
Слисано от разпятия насън, 
усещането за изгрев преживява
себе си почти по памет, 
написва истини, посоки и вяра. 
Думи, които прощават наяве, 
и метафори, които стрелят 
право стиха в сърцето.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Лятото

Лятото 
 ●
си нахлупи шапката, 
пъхна се в сандалите, 
сви няколко врабчета 
в големите си шепи 
за компания,
премина през себе си 
обезумяло от поезия 
и от любов, 
и пое през август...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Дъжд

В дъжда 
 ●
всички думи и цветове 
онемяват от излишност. 
Остават само няколко 
обли многоточия и сенки, 
и няколко водни капчици, 
за да разплачат душата... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Животът

Живота 
 ●
е разстоянието 
между двете стрелки 
на един часовник.
В една дъждовна капка,
в която блести 
просто късче любов. 
И между две думи 
в едно изречение 
поезия... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Метафорично

Метафорично 
 ●
Когато 
си откъсна 
късче небе 
и си измисля 
криле и посока, 
ще скрия стих 
в шепа тишини. 
Ще поставя 
сълза в него. 
И тихичко 
ще си отида... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Етюд за камък

Етюд за камък 
 ●
Когато един камък плаче, 
онзи суровият, с тежък характер,
коравият, но с нежна душа камък, 
тогава думите стават излишни. 
Остава само шепота на сълза. 
Един мъж. И един стих... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Август

Август 
 ●
Там в центъра 
на лятото 
стихът е 
грях и страст. 
Дълъг изгрев. 
Узрял. Чувствен. 
С аромат на жена. 
И с вкус на праскова. 
Просто на любов.
Август е едно 
друго измерение, 
където думите 
остават без дъх... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}