Смисълът на стиха

Смисълът на стиха 
 ●
Точките, запетаите 
и многоточията 
дават смисъл на стихът. 
Думите, мълчанията 
и тишините го пишат. 
Тогава сълзата и любовта 
го правят винаги жив
и го напълват с поезия... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Сила

Сила 
 ●
Силата идва след болката, 
раната, сълзата и прошката. 
Тогава, когато си си простил. 
На себе си. На света. С любов. 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Онова усещане, че времето спира

Онова усещане, че времето спира 
 ●
идва само тогава, когато 
разплакано лятото изписва 
няколко акорда поезия 
за да изсвири стихът, 
когато времето прохожда 
нота по нота, диез по диез
по ръба на безвремието...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Странникът

Странникът 
 ●
Странника идва от изгрева, 
с дума-две и шепа тишини. 
С горещия залез ще спре сенките, 
за да открие изгубеното време. 
И един недописан стих... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Поезия

Поезията 
 ●
е достатъчна 
причина 
за поезия... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Летен ескиз

Летен ескиз 
 ●
Когато си се разбрал 
със себе си и лятото 
и живееш в думите, 
тогава чарът на залеза 
и песента на изгрева
драсната в токата 
и фуга по цигулката 
в съня на щуреца, 
се крият в споделеното 
тайнство на лятото. 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

В края на пътя

В края на пътя
 ●
когато сюжетът 
те превръща 
в парченце поезия 
и пред думите 
стъпваш на пръсти, 
тогава лятото 
ти отговаря. 
И душите ще
се завърнат
в червеното
на залеза, 
съблекли всички 
измерения 
за да не се изгубят. 
В края на пътя...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}