Неприлично

Неприлично
 ●
гол си когато
се виждат
тъгата ти,
душата и
страховете ти.
В един есенен
недописан стих.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Сюита във Фа-диез

Сюита във Фа-диез
 ●
Изпила думите
и виното
на узрялата есен,
душата се стича
капчица по капчица
по ръба на камъка
и реже с острието
на съдбата.
С няколко строфи
цигарена поезия,
пъхната небрежно
между редовете
на петолинието.
Когато усетиш
стиха и пулса
някъде по грифа
между струните
на китарата.
В няколко
нюанса рок.
Тогава ще
се събереш
в две думи
и две ноти.
В едно фа-диез...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Магия

Магия
 ●
В състоянието, в което
ще напишеш душата си,
стъписана от поезия,
просто има толкова магия,
колкото може да побере
едно капчица мелодия.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Октомври

Октомври
 ●
е шепа тишини
които се любят
с душата гола.
И един недописан
стих за есен.
Който изтрива
на дъжда сълзите
с мъжките си длани.
За да те допише...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Няколко преки

Няколко преки
 ●
Стихът ми изминава
няколко преки душа
до прага на поезията.
За да събере тишините
и да се самонапише
онемял от лято и любов.
Докато стане себе си...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Есенно капричио

Есенно капричио
 ●
Когато с парченце въглен
есента пали тишините
в огнището. И в две очи.
Просто случвам се в октомври,
с всичките думички и ноти
в мъжките ми жадни длани.
И в капчица дъжд. В очите.
За да се напиша в кратък стих.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Малките есенни бягства

Малките есенни бягства
 ●
Малките есенни бягства в себе си
очертават света с две шепи любов,
есен и един кратичък стих...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}