С мирис на жена

С мирис на жена
 ●
Всяка капчица
поезия е едно
прошепнато
Обичам те,
с вкус на есен и
с мирис на жена.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Когато обичам

Когато обичам
 ●
събирам се
в точка,
драсната
в края на
кратък стих.
И крия
сълзите си
в тайните
на онемели
дъждостишия,
когато есен ми
влезе в очите...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Криле

Криле
 ●
Когато
тишините
пишат се думи
и думите
с тишини,
тогава
сърцето
превръща
разпятията
в криле...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Любов

Любов е
 ●
когато сърцето
осъмва с мисъл
единствено за теб.
И онова усещане
натежало от обичане.
Като дъждостих,
приседнал в очите...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Красотата

Красотата
 ●
ще спаси
света.
Но питам:
красотата
кой ще
спаси?

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Адажио във фа-диез

Адажио във фа-диез
 ●
Пресичат се тишини,
думи и многоточия.
Когато слушаш онемял,
душата как разлиства
струните на времето,
за да прочете залезите
на октомври, тогава
думите стават излишни.
За да можеш да изтриеш
само на дъжда сълзите.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Разпятие и изкупление

Разпятие и изкупление
 ●
Когато поезията
е твоето разпятие
и твоето изкупление
просто възкресни,
пораснал до прошка,
за да видиш сто
отговора да дават
смисъл на живота.
Който е само на
стих разстояние,
укротил Махалото
и простил на острието.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}