Огнено
На Г.
Насъбрало ми се е
едно такова... огнено.
Парещо, тръпнещо...
Диво... Стихийно.
Докосва ме огъня.
По нестинарски.
Като страст и ...съдба.
Усещане за жарава, огнище.
Горящо, бурно... Лудо.
Сливащо, обичащо, огнено.
Тогава ми е тихо, много тихо.
Всичко притихва... в огън.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Мигове на съзерцание.
На Г.
В две ръце онемели от поезия
спира времето. И сълзата.
В миговете на съзерцание.
Колебания... Път към себе си...
Тогава боли. От безвремия в очите.
От горчивини, и от бодли.
От споделеност. От хармония.
И много любов. И думи.
Усещания, тайни и явни
пишат стих подир стих...
С щрихи и парченца тишини.
Ден подир ден.Цял един живот...
Мигове късчета. Букви и ноти.
Стих подир стих пише сърцето.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
България
Късче земя, напоено със сълзи и кръв.
Ласкаво море и бистра планинска вода.
Българийо,слънцето е влюбено в теб
и ти се радва с най-нежната обич.
Майката наша, родила и откърмила
юнаци, достойни твои чеда.
Българийо- ти си моята любов
и болката моя.Свидна България!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Искам един по-добър свят.
На Г.
Искам един по-добър свят.
Искам насреща топли сърца,
които умеят да обичат
и да посрещат свободни деня.
Искам свят без омраза,
без насилие, без войни.
Искам свят който не горчи
от предателства,от фалш,
свят без маски, свободен свят.
Искам свят без наранени души
и кърпени сърца.
Свят в който да се обичаме
без остатък. До вечност.
Искам един по-добър свят,
свят който случваме с любов,
с много любов! И светлина.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
За да стане с човек по-добър света
На Г.
Имайте капчица вяра.
И шепичка смелост.
Давайте глътка любов
и късче надежда всеки миг.
Подложете рамо,за опора.
Докоснете нежно, с обичане.
Тогава огромно ще е сърцето,
ще гори. Пламъкът е човещина
и с живот ще пълни света.
За да стане с човек по-добър.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
В дланите на ноември
На Г.
В дланите на ноември уютно
се е гушнало безвремието,
където прималяло времето
потъва в сладостта на огъня.
А есента? Есента жадно пие любов,
полудяла от докосването
на едно горещо обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Есен
На Г.
В шепота на капките дъжд
и в чудото на тихото слънчице,
с насладата на разкошен стих
и в изящната сладост на времето,
сълзата на тази невероятна есен,
капва зашеметена от любов
в мелодия, в есенен полутон,
рисува картина, онемяла от поезия.
И всеки удар на сърцето е обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
