Щрих от фрагмент

Щрих от фрагмент
 •
Няколко щрихи и фрагменти,
драснати и недописани 
спъват се до рани 
и крадат парченца от 
оставащата шепа лято.
Разбиват те в скалите 
като след разпятие. 
И те събират в точка 
в края на кратък стих... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Летни залези

Летни залези
 •
Когато уморените ми тишини 
се молят за теб, тогава 
красивите залези пишат 
привечер красиви приказки. 
С красиви парченца поезия, 
на които дадох всичко свое.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Август

Август 
 •
се събира
нощем укротен
във фенерчето
на светулка. 
В няколко 
такта рок 
и в няколко 
строфи 
поезия...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Потъване

Потънахме
 •
тихо и жадно
в късното лято. 
Толкова тихо 
и толкова жадно, 
че ни боли 
от лятото. 
Тогава то пише 
стиховете.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Философия на мечтата

Философия на мечтата 
 •
Мечтата е толкова тиха и мокра, 
че мисълта на тишината чак кънти. 
В някакво друго измерение, 
където болят стихове и думи
в които сякаш времето спира,
пред които се ходи на пръсти, 
в които преставаш да дишаш 
и улавяш само пулса на сърцето си 
и една мъничка капчица поезия.
Когато прегърнеш през рамо мечтата 
и ú дадеш смисъл...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Усещане

Усещане
 •
Когато всички думи
онемяват от излишност,
усещам те като сълза.
И тогава събирам времето 
в шепа разплакани тишини. 
За да измълча мига 
заедно с теб... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Философия на любовта

Философия на любовта
 •
Светът няма нужда 
от жестокост 
когато смисълът 
се лута объркан 
по грапавините 
на Параграф 22. 
Тогава светът 
има нужда 
само от любов...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ