Сълза

Сълза
 •
Когато приседнали 
в ъгълчето на очите, 
думите споделено замълчат, 
тогава измислям си дъжд, 
парченце тишина и една мечта...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Ескиз за небе и стих

Ескиз за небе и стих
 •
На небето му стигат 
само чифт крила.
А на мен ми стига 
само парче небе.
По грапавините му,
тихичко безвремието 
да напише стих, 
който с шепот 
да те докосне...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Есенно утро

Есенно утро 
 •
На разсъмване 
денят свенливо 
прибира всички 
акварелни изгреви 
в шепа есенни листа. 
В тях утрото остава 
само по стих. 
И по обичане...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Сметката

Разпятията 
 •
в душата 
палят цигара. 
Когато
в острите ъгли 
на думите 
блъскат се 
белези от 
тишини.
И искат 
сметката... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Изкупление

Изкупление
 •
Когато думите съблекат 
всички измерения и маски, 
тогава песента на поезията, 
останала без грим,
пораства в крилете на ангел,
приседнал в края на времето 
и превърнал  стихът 
в изкупление...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Онова парченце септември

Онова парченце септември
 •
в което откриваш себе си, 
не понася излишни думи. 
Не познава маска и грим. 
В него винаги стои гола, 
на сълза разстояние 
капчица лудост. Една душа.
И един щрих поезия 
да укроти в теб бесовете... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Есенна импресия

Есенна импресия 
 •
Когато есента рисува, 
а думите мълчат 
в сладката зрялост 
на огъня в огнището,
тогава тишината 
говори с дъжда, 
рисуващ по стъклата. 
И подрежда кратки импресии 
по извивките на пулса, 
за да ги гравира 
огънчето на цигарата 
в есенният лист на битието...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ