Снегостишие в ноември

Снегостишие в ноември
 •
Влюбен атом се крие 
в онова късче тишина 
на върха на писалката. 
Когато напише едно 
снегостишие в ноември.
Тогава в междувремията 
на междуредията случват 
се безвремия. С любов.
В онова късче тишина... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Има ли път

Има ли път
 •
Трябва разплакан да си лягал
в гладни и студени нощи,
за да усетиш вкуса на хляба.
Ситият едва ли ще те разбере.
Има дни и нощи има, 
когато времето е застинало
в гримаса. С упрек. И с вик.
Пъпли утаен страхът. Жаден е.
Търсим пътища, а сме безпътни. 
Уж катерим грапави скали,
а затъваме в безнадеждности.
Вървим, вървим. Търсим пътя.
Има ли път, има ли път... ?

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Цял един живот

Цял един живот 
 •
събирам
думи неизречени 
и ненаписани.
Цял един живот 
се уча да чета 
човека 
и да прочитам
сълзите му 
с любов.
Събрах цял 
един живот.
С любов... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Камерен стих

Камерен стих
 •
Когато душата 
търси стряха 
в гнездото на гарван
и останала насаме
с шепота на цигара 
очертава тишината, 
тогава се скривам 
в най-мъничкият стих. 
Там ме потърси. 
За да прочетеш душата ми... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Когато думите се прегърнат

Когато думите се прегърнат
 •
допрели сълза в сълза,
написват се сами
и тогава стихът тръгва.
Само няколко щриха стигат,
сълзите твои да прочетат
и светът да се подреди... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Въпросите и отговорите

Въпросите и отговорите 
 •
са пътя към нас самите. 
В тях търсим себе си
и дирим отговори.
Отесняват думите. 
Болят и бягат.
Скриваме ги в сълза,
в отронен стих
и в многоточия...
И в едно ъгълче на сърцето.
Там търсим себе си.
Там разбираме кои сме 
и там се събираме... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Размисъл

Размисъл 
 •
Въпросите които 
си задаваме цял живот
тежат от неизреченост.
След всички разпятия,
страхове и отражения,
отговорите които
получаваме цял живот, 
болят от изкупления... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ