Партитура

Партитура
 •
Преди стиха 
беше сълзата.
След стиха 
страда тишината. 
Когато успееш 
да я изпееш 
и да я напишеш,
тогава стихът 
пари като грях.
Белязал раните 
с име... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Липсите болят

Липсите болят 
 •
безобразно много. 
Когато пресичат се 
прошепнатите думи 
с разплакани тишини. 
В едно дълго, дълго 
многоточие... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Тук ще бъдем

Тук ще бъдем
 •
Идващи от зората на времето,
преминали през вековете,
българите още сме тук. 
Минали през победи и падения.
Оцелели в бури и междувремия.
Тук ще бъдем до края на времето.
Тук ще бъдем до свършека на света... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Мисъл за някого

Мисълта за някого 
 •
рисува страст 
по извивките 
на декември 
и те събира 
в точка 
в края 
на стиха• 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Този луд декември

Този луд декември 
 •
застанал в междувремието
на листопада и снегошепота.
Където скитат вълшебства. 
Нощ сгушена в огнището.
Усещаш ли? Мирише на Коледа. 
На огън, докосване и уют. 
Усещаш ли...? 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Импресия за тишина

Импресия за тишина
 •
Тишината е толкова 
гъста от бездумия, 
че може да се реже 
само със стих. 
Шепот на цигара. 
И една сълза. 
За да спаси теб 
от самият теб. 
И да напише тишината... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Смисълът

Смисълът 
 •
Причината 
смисълът 
да има 
смисъл 
е любов. 
Любов е... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ