Етюд за поети

Етюд за поети
 •
Между две метафори, 
една малка строфа
и парченце тишина,
събераш в стих всички 
измерения и им даваш
действието на безвремието.
За да се превърнеш в поезия. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

За да ме има

За да ме има 
 •
трябва да се превърна 
в дума, в точка, 
в запетая или многоточие... 
Просто в стих.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Зимен етюд

Зимен етюд 
 •
Зима е. Времето 
на ангелите. 
И на гарваните. 
Тогава в разпилени 
очертания търся 
парченца поезия, 
за да може 
душата ми 
да диша... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Състояние

Състояние
 •
Димът на една 
уморена цигара 
събира точно 
шепа тишини. 
Когато топлината 
на отронена сълза 
подрежда хаоса 
в душата ми...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Тишината

Тишината
 •
Тишината е нещо простичко.
И нещо много специално. 
Чете приказки в очите ти.
Докосва и събира в шепа
всички истински неща. 
Няколко стиха и една любов.
Едно разпятие и едно откровение.
Тогава тишината става състояние. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Вечният въпрос

Вечният въпрос: 
 •
ще прекрачиш ли? 
границата,
острието, 
чертата... 
ще се 
събереш ли?
със себе си.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Камерна миниатюра

Камерна миниатюра 
 •
Бях всички тишини. 
И шепоти. Бях времето. 
И сезоните. Есента и зимата. 
Бях разпятие. И Откровение. 
Преминах през себе си.
Сега съм само истината... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ