Нощна симфония

Нощна симфония
 •
Полутоновете на дългата нощ
си свиват цигари от тишини.
Намират усещания, отговори,
и безвремия в няколко октави.
Когато мъжката ми същност,
е влюбена в мистичността на огъня.
Всъщност в нощ като тази,
разплакана от поезия,
само се мълчи и се обича. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Сам си създавам

Сам си създавам 
 •
дните, нощите и залезите. 
Сам си измислям 
сезоните и тишините. 
Събирам сенки, истини 
и очаквания в безкрая 
на шепа контури. 
След това ги напълвам 
с парченца поезия 
и много късчета любов. 
И те пишат мен. И стихът. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Многоточие

Многоточие 
 •
След всяко 
Обичам те,
е нужно едно 
многоточие. 
Дълго, колкото 
едно измерение.
Когато останеш 
без дъх... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Фрагмент от февруари

Фрагмент от февруари
 •
Не бързам. Просто няма за къде.
Оставям душата си да ме настигне.
Знам, че светът узрява за лято 
и сънува кокичета и птици,
дори и през този зимен февруари.
Тогава недописаните разстояния 
ме водят само до стихът... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Разпятие

Разпятие 
 •
Думите и тишините 
редуват вдишванията 
и нотите между тях. 
Дните да очертаят 
и да напишат 
в моят стих 
няколко строфи 
чиста поезия, 
които ще станат 
моето Разпятие.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Философия на смисъла

Философия на смисъла
 •
Търкалят се думи 
по склона на времето, 
потърсили смисъла 
в междуредията.
Натежават след тях 
шепа тишини, намерили 
смисъла. В думите. 
Измълчали безвремието...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Поет

Поета 
 •
ще познаете 
по тишините му
и по нотите 
между тях...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ