Състояние

Състояние
 ●
Думите ми- 
разпятие,
тишините ми-
възкресение. 
Двете заедно 
са равновесие.
Фреска без грим.
За да мога 
да нарисувам стих.
Толкова, колкото 
да платя цената...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Цигарен дим

Цигарен дим 
 ●
Цигарата ми 
недопушена, 
разказва битието 
в думи и без думи 
и се прочита в мен... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Стих

Стих 
 ●
Всеки щрих, 
всяка строфа, 
всяка фреска,
всяка метафора, 
изстрадани до рана 
ме написват 
като нота 
в кратък стих... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Фреска от състояние

Фреска от състояние

 ●

Пред поезията

се ходи само

на пръсти.

Между два тона

на сърцето.

Като пред

молитва...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

фрагмент

Фрагмент 
●
Всяко усещане за стих 
води до смисъл и олтар. 
Тогава и в многоточията 
след думите виждам поезия. 
В една прошепната молитва.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Тишината

Тишината 
 ●
Пораснала до прошка, 
тишината е грапава. 
Ръцете ѝ са убежище 
за уморена цигара, 
останала по огънче. 
И отброява сълзите 
на безвремието... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ

Май

Май 
 ●
През този май 
в шепота на стих,
узрява шепа лято. 
Жадно по нестинарски, 
май намира небе 
за всички птици. 
И топли залези 
за всички влюбени... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ