Състояние поезия ● Когато поезията иска душата ти, състоянието няма значение. Тогава няма нужда от думи и точки. Просто само няколко красиви метафори...
Вселена ● Състоянието няма значение когато душата ти пише стих. Тогава тя става отворена рана от парченца разплакани тишини и грее като вселена с безброй звезди.
Между редовете ● тишината стъпва на пръсти сред няколко нюанса безвремие.Като
в приказка. И се губи в онова парченце поезия, в онова парченце синьо небе...