Ескиз от Битието

Ескиз от Битието 
 ●
Някои казват всичко 
само с една дума. 
С вкус на лято. 
Думата Любов. 
Която всъщност 
не е само една. 
Други закърпват души. 
И продължават нататък. 
До следващият Мах 
на онова Махало... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Завръщане

Завръщане 
 ●
Когато се научиш да разбиваш 
скали, стени и състояния 
с глава, със сърце и крила, 
без да броиш страхове, 
белези, отражения и остриета, 
тогава ще се завърнеш в себе си, 
оръфан от пътища, псета и бесове, 
със съблечена душа и без риза,
за да се напишеш почти по памет... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Щрихи

Щрихи
 ●
Щрихите, 
които
се мислят,
за стихове
са жадни 
за посока
и за вечност.
Мислят се за 
безвремие.
Пишат мен. 
Разстояния.
И сенки.
И се мислят
за поезия.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Философия на поезията

Философия на поезията
 ●
Думите носят спомена 
от усещането за тишина, 
останала без дъх. 
Няколко щриха поезия 
по крилете на ангел... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Просто любов

Просто любов 
 ●
Мисълта 
за някого 
е състояние. 
Просто 
любов...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Утро в юли

Утро в юли
 ●
Когато утрото отвори очи в юли
и се сгуши в акварела на изгрева, 
тогава просто трябва тихичко 
да пресегнеш вътре в себе си 
и да погледнеш света с очите 
на душата и сърцето. Сега. 
В юли. Когато по ръба 
на времето, лятото узрява,
а думите задъхано мълчат. 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Катерене

Катерене
 ●
Неутолим инстинкт
на мъжката природа
е да катери скалата.
Онова безумно усещане,
когато изчезва страхът
и времето спира...
Когато скалата и ти 
сте едно цяло, стиснали 
болката в зъби, 
пораснали до молитва. 
Усещаш съществото ѝ. 
Чуваш я как диша. 
Сякаш сте се слели с нея. 
Тогава се чувстваш 
като войн, поел по Пътя...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}