Недописани щрихи

Недописани щрихи
 ●
В недописаните щрихи
просто се спотайват
недоизречени точки,
мисли, изгреви и залези,
в които се опитваме
да се прочетем.
Както сълзата
прочита любовта.
След шепота на стих...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Октомври си тръгва

Октомври си тръгва
 ●
Капките дъжд
рисуват стих
в есенна охра.
Като отронена сълза
капката тишина
мирише на любов.
Октомври си тръгва.
И боли от нежност
като разплакана душа.
Когато идва ноември,
който помни огъня
от приказка стара.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Страх

Страх ме е
 ●
от пропуснати
изгреви
и от самотни
залези.
Страх ме е
от уморени
цигари.
Просто ме е
страх.
От студ.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Време без остатък

Време без остатък
 ●
крие лятото между
две капки дъжд.
И парченце поезия,
пораснало до есен,
прегърнало октомври
през рамо като
стар приятел.
И рисува дъждостишия
в очите . Тогава
се учим да прочитаме
есенните тишини.
И да се обичаме.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Този октомври

Този октомври
 ●
се напи с любов,
погали с мъжка длан
две мокри врабчета,
скри под крилата им
щипка лято и късче небе,
а те жадно се сгушиха
в най-топлото обичане.
Този разкошен октомври,
пиян от поезия.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Топлостишие във фа-мажор

Топлостишие във фа-мажор
 ●
Докато дланите ми
парят от топлостишия,
Докато стана пепел.
Докато си измисля дъжд
и есента в очите ми
замълчи в стих недописан.
Просто дотогава ще ме има...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}

Битие N

Битие N
 ●
Това, което
мога да правя
е да се опитвам
да пиша поезия.
И да Обичам.
Горещо. Като
огнище.

©Ванко Българионъ Николов©° ^{®●ВБН●}