Време без остатък
●
крие лятото между
две капки дъжд.
И парченце поезия,
пораснало до есен,
прегърнало октомври
през рамо като
стар приятел.
И рисува дъждостишия
в очите . Тогава
се учим да прочитаме
есенните тишини.
И да се обичаме.
©Ванко Българионъ Николов©° ®●ВБН●
Няма коментари:
Публикуване на коментар