Октомври
●
Пукота на съчки в огнището
стопля уютно и случващо.
А навън ръмящ есенен дъждец,
шепти по ръба на тишината.
Пръстите очертават силуети.
На една сълза разстояние.
До без дъх. В октомври. Там където
двама остават само по обичане...
©Ванко Българионъ Николов©° ®●ВБН●
Няма коментари:
Публикуване на коментар