Храм
●
Когато думите се скрият
между редовете, не търся,
не питам, не гоня.
Само по ръба
на тишината
усещам, чувствам
и откривам къде
болката на поезията
свива си гнездо.
За да ѝ дам душата си,
пристъпила на пръсти
в храма на поезията...
©Ванко Българионъ Николов©° ®●ВБН●
Няма коментари:
Публикуване на коментар