Не знаех...

Не знаех, че и мъжете на 50
може така да ги боли от обичане.
Когато тичат подир мечти и копнежи.
Когато времето онемява и в тишина
саксофона тъжно изплаква,
тогава пресичат се разстояния.
И идва сълзата, притихнала
в късче сладка зрялост.
Светлина, много светлина
пари в настръхналата тишина.
Една сълза-любов събрала.
И топлина. Усещане. И шепот.
В стих и мистерия.
Мъжете на 50 ги боли
от докосналата ги нежност
на онази чувствена жена,
завела ги до Ада и обратно...
и оставила им само парченца
за кърпене на пропуканото
от илюзии грапаво сърце.
От болка, от докосване,
от грях. И от обич.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}^{® vn}₎

Кърпено сърце

Кърпено сърце

След всяка болка,
след всеки погром.
След всяка
зашлевена тишина
онемяващо,
пропукано, кървящо,
Ранено,изгарящо.
От истини, от думи,
от отричане,
от предателства.
Като след Разпятие,
зашивам парченце,
след парченце.
Късче след късче.
Сълза подир сълза.
След Изкупление.
И то Възкръсва,
винаги по-силно,
винаги по-светло,
винаги по-обичащо.
Грапаво, чворесто,
ръбесто като калдъръм.
Чувствено, събрало
светлина, много светлина.
Пулсира наедряло от любов.
Кърпено сърце...


© Ванко Николов (Starkmaster® vn)