Не знаех...

Не знаех, че и мъжете на 50
може така да ги боли от обичане.
Когато тичат подир мечти и копнежи.
Когато времето онемява и в тишина
саксофона тъжно изплаква,
тогава пресичат се разстояния.
И идва сълзата, притихнала
в късче сладка зрялост.
Светлина, много светлина
пари в настръхналата тишина.
Една сълза-любов събрала.
И топлина. Усещане. И шепот.
В стих и мистерия.
Мъжете на 50 ги боли
от докосналата ги нежност
на онази чувствена жена,
завела ги до Ада и обратно...
и оставила им само парченца
за кърпене на пропуканото
от илюзии грапаво сърце.
От болка, от докосване,
от грях. И от обич.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}^{® vn}₎