Титлата на българските владетели

Титлата на българските владетели

КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ** както доказа отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ (KANAΣYBIΓI) има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел ( владетел в Бога).
Никъде в изворите, в хрониките, по каменните надписи няма ХАН, нито КАН! "кан" и "хан" са една и съща дума произнесена по два различни начина. ХАН(КАН/ KHAN| е титла на монголо-тюркските владетели от Чингис( 1162 -18 август 1227) насетне. А българите не са нито монголи, нито тюрки.Впрочем има регистрирана тракийска титла AKENAS – VIII век преди Христа.
Титлата е KANAC YBIГI. Канас У Биги - Княза от Бога. BIГI - БИГИ е падежна форма на Бог. Бога, Бага, Биги. Канас е княз . Канас = Кня(е)с(з) Ако премахнем гласните то става още по ясно - Кнс =Кнс(з).

Самото изначално четене на В. Бешевлиев и сие- KANA CYBIГI е погрешно. От там и тълкуването.  Написано е KANAC Y BIГI (KANAΣ Y BIΓI), а не KANA CYBIГI

Най-напред Крум (803-814) в един гръкоезичен (т.н. Хамбарлийски № 2) каменен надпис се титулова „архонт увиги”. След това неговият син, Омуртаг (814-831) и внук, Маламир (831-836) се титуловат с две едновременно присъстващи владетелски формули: на гръцки „о ек теос архон” (който е от бога владетел) и споменатата по-горе българска титла „канас у биги”. Посочените изрази „архонт у биги” и  „канас у виги” очевидно изразяват обща владетелска формула, съдържаща владетелска титла (архонт и канас)-княз и добавъчна пояснителна дума „у биги/виги”.

За "Чаталарския надпис":
На снимката обаче ясно си личи не КАНА ...С,а КАНАС.Ами че, това е КНЯЗ- У БИГИ /БОГИ/ т.е. ОТ БОГА КНЯЗ! Дайте да спрем с тези- не били ханове,но канове и пр.Титлата си е княз и много добре пасва на Българските владетели и в исторически план обяснява много неща.

_{©Ванко Николов ©_Българионъ}° ^®Ⓥ˜☼



„  Преди да се обяви за цар (василевс) през 913 г. Симеон е бил титулуван от византийците „архонт Вулгариас“, което се е превеждало „Княз, владетел на българите“.

В старобългарския превод от гръцки на Светата Библия по-нятието „княз“се среща в книга Битие 49:10 в смисъл на скиптър, като върховен символ на светската власт, равнопоставен символично на императора.

Понятието „Княз“ освен като скиптър е натоварено смислово и като „жезъл“ в стария превод на книга Естир 8:4. По този начин по-късно е запазено и значението му в полския и чешкия езици.

Отчитайки близостта в произхода и езика можем да приемем, че титлата „княз“ (кънязъ) е истинската най-висша титла не само на българите, но и на местните тракийски предводители, заварени от тях по тези земи. Така в "нашата история+ насилствено местните траки „станаха“ славяни, но все пак техните предводители биваха наречени князе, защото така са останали в народната памет.

Старобългарският език (наречен доста по-късно църковнославянски) от език на църквата и църковния клир се превърнал в език и на по-издигнатите в културно отношение хора в Русия (заедно с Украйна), Сърбия, Влашо и Молдова, благодарение на българските духовници Киприян, Гри-горий Цамблак, Ефрем (българин, родом от Търново и сръбски патриарх), св.Сава, родом от Тетово ( Македония), сръбския потриарх Йоаникий Втори, също българин и много други. По този начин той ще участва при формирането на литературните им езици, които ще оказват влияние върху по-широки народни маси в тези страни.

Официалният държавен и църковен език на княжество Влашко до 1861 г. е старобългарския език благодарение на Григорий Цамблак, т.е. от края на Втората Българска държава.

Княжеското достойнство и свързаните с него особени символи на властта са осигурявали легитимността и уважението към властта. „Княз“ отговаря на гръцкото „архонт“ и стои наравно с латинското „rex“, английското „king“, немското „konung“ и несъмнено в по-късната традиция „княз“ е била титла на най-висшия управник и така е била равнозначна на латинското „цезар“ и на гръцкото „кесар“.

Най-важния довод за българския произход на думата „княз“ е упоритото й приложение в народното предание и в общинната политическа уредба до Освобождението от турско робство през 1878 г. Назоваването на българските първенци „кнезове“ и „старейшини“ (а след Освобождението и на владетелите ни князете Батемберг и Фердинанд – б.а.), свидетелства ЗА ДЪЛБОКА ИСТОРИЧЕСКА ПРИЕМСТВЕНОСТ, стигаща чак до традицията на Именника на българските князе (Ст. Чурешки).”
 
Стоян Николов