Една друга гледна точка. Монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски…

Една друга гледна точка.

Монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски…

Таксидиоти.  Пътуващи монаси, събиращи средства за манастири или пътуват с цел да събудят народа. Това, че монах не живее в манастир, не означава  че се е отрекъл от монашеството. Няма данни Левски да е разстриган. В църквата документи за църковни дела и пр се съхраняват най-прилежно. Не расото и пребиваването в манастир прави монаха.  При предсмъртната си изповед Левски изрично подчертава и настоява да го поменават като йеродякон Игнатии....

http://www.pekiti-tirsia-tactical.com/en/blog/bulgarian-history/64-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%E2%80%93-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.html

Много народи в човешкия свят са били поробвани за стотици години, но нито един от тях не е претърпявал толкова дълго робство, извършвано с такава демоничност, жестокост и методичност върху телата, съзнанието и душите на поробените човеци както това робство, което претърпяхме ние, Православните Българи от 1398 до 1878 година. И въпреки нечовешката робия ние не само, че претърпяхме тези стотици години мъчения, но и победихме своите поробители! Извоювахме свободата си с помощта на руските, финландски, румънски и други достойни Православни братя и сестри. Възстановихме Държавността си. Възвърнахме Автокефалността на Светата си Православна Църква. Възкресихме Националността и Името си – Българи! Но след всичко това никой до този момент не дава ясен и точен отговор на въпроса - благодарение на кого това стана възможно?

Изключителната специфика и уникалност на Таксидиотската мисия предполага от всеки монах да е физически, психически и духовно зрял, за което най-добрата възраст за Таксидиотство е 40-50 години. Както казва старецът Климент Рилец „изпращането на един манастирски брат за духовник-таксидиот става след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост”.

Монахът Таксидиот е най-добре подготвения за своето време мисионер и воин. Той е монах, духовник, свещеник, благовестител, учител, книжовник, просветител. Знае отлично турски, гръцки и поне още няколко други езици необходими за мисиите му. Той е с отлична физическа подготовка. Владее уникални древни български бойни практики за водене на сражения с различни хладни и огнестрелни оръжия (но без да убива и пролива кръв), с голям служебен кръст, палица, тояга, въже, верига, кожена торба и всякакви други средства и инструменти, както и някои от българските тайни бойни практики за водене на сражения без оръжия срещу въоръжени и невъоръжени многобройни и малобройни противници, които са съхранявани от Таксидиотите и предавани от старец на ученик ведно с методиката на подготовка и обучение. Освен това монахът Таксидиот е практикувал дегизирането в градска среда и природа, оцеляването в агресивна среда и климатични условия, бързото и незабележимо предвижване, укриване, катерене, скачане, бягане, яздене, дресиране на животни и неутрализиране на диви зверове и насъскани кучета, преодоляване на водни препятствия, на прегради и съоръжения. Основна част от Таксидиотската дейност включва и изграждането и работата с помощници и агентурен апарат; разработката на тайни явки; поддържането на квартири, направата на тайници, укрития и скривалища, както и всичко, което е необходимо за изпълнение на мисията му, и което всеки Таксидиот е решавал според своите възможности, знания, умения и най-вече Богоозарение.

Именно затова и най-великите българи в периода на робството са не други, а Православните Монаси Таксидиоти: Йосиф Брадати - книжовникът, просветителят и непримиримият борец срещу суеверията и езичеството, Свети Паисий Хилендарски – най-великият будител на българският дух и баща на националното Възраждане, Архимандрит Неофит Хилендарец-Бозвели, Антим Видински - първият и знаменит български Екзарх, Митрополит Иларион Макариополски, борецът срещу еретиците и протестантските секти и защитникът на поборниците за свобода - Матей Преображенкси–Миткалото, който е и доверен събрат на монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски… Списъкът може да продължи с изброяването на още стотици записани в манастирските кондики монаси Таксидиоти, както и с хилядите незнайни за нас Синове на Светлината ведно с техните духовни чеда, следовници, ученици и възпитаници. Всички те са Духовни Воини благодарение, на които поколенията поробени Православни Българи съхраниха и умножиха вярата си, образоваха децата си, подготвиха учителите, просветителите и свещениците си, обучиха поборниците и воините си, за да достигнат до мига на така бленуваното освобождение на прескъпото ни и изстрадало Отечество България от турско-ислямското и гръко-фанариотско робство!

Поради тази огромна отговорност, важност и опасност на мисиите, Таксидиотството се явява и най-трудното духовно монашеско служение за времето на цялото робство. Служение, което изисква от монаха Таксидиот изключителна духовна, Богослужебна, просветителска, интелектуална и физическа подготовка и практика. Точно за това за Таксидиоти се избират и обучават само онези от монасите, които имат най-голям духовен и физически потенциал и възможности за изпълнение на тази свръх отговорна, тежка и всесложна мисия. Именно за това обучението на монаха за Таксидиот продължава години наред и преминава през цялата комплексност и сложност на различни практики, знания и умения, безусловно необходими за изпълнение на мисиите и за съхранение на живота му, както и този на неговите следовници, духовни чеда и събратя.

Вече повече от сто години богослови, историци, специалисти, политици и самите ние, съвременните българи сме длъжници на тези свои „анонимни” Спасители. Тези, които направиха така, че да ни има като Субект на национално-освободителна борба и като Обект на освобождение! Тези, които не крещяха за своя слава по ханове и кръчми и не драскаха с пияни пръсти богохулни „молитви” в стихове, а невидимо за никой се отказваха от света, от себе си и от личния си живот, заради Светлината на Живота! Тези, които не отиваха да колят за лична мъст, а сами жертваха живота си, заради живота на всички останали свои събратя! Тези, на които ние днешните българи дължим и Държавата си и Църквата си и Националното си съзнание и име! Тези, които не са абстрактно историческо явление, а са Воини на Светлината сред поробения в мрак български народ!

Тези най-велики Воини на България са Православните Монаси Таксидиоти!