Хайку

Хайку

Хайку е мноого стар вид поезия, която остава популярна и до днес.

Хайку е стихотворна миниатюра от три стиха с определена ритмика и без рими. Метриката й се изгражда от 17 срички в последователност 5-7-5. Тази асиметричност, която се среща и в икебаната, в японската архитектура и живопис=
 Към формалните изисквания принадлежи и задължителното използване на "сезонни" думи - киго, визиращи четирите годишни времена. Така например пеперудата, цикадата, паякът олицетворяват лятото, вишневият цвят и жабата - пролетта, щурецът - есента, голите клони - зимата.

В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието – падащо листо, сняг, муха – хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо. Едни от първите известни произведения в такъв стил са излезли изпод четката за писане на Арикида Моритаке още през 1465 г. По-просто казано хайку е нещо като „моментна снимка“ на живота. То улавя момент във времето, като основният акцент от този стил е чувството на нещата в определен момент от времето. Традиционното японско хайку обикновено описва природата, докато в останалите страни се включват всякакви теми.

Истинското стандартно хайку трябва да съдържа 17 срички подредени в три реда. Знаете какво е сричка, нали: например думата „котка“ се състои от две срички, а думата „знак“ от една. Освен това в хайку има и още няколко правила, всички тези 17 срички трябва да са разпределени по точно определен начин. В първия ред трябва да има пет срички, във втория – седем, а в последния пак пет.

На фона на многобройните хайку, съдържащи един или повече глаголи, се откроява малка група хайку без глаголи. Най-честата синтактична структура на безглаголните хайку се състои от две изречения, в които липсва глагол. Традиционната сезонна дума по правило е без глагол и често е първият ред или първото изречение в класическото японско хайку, второто изречение също е без глагол. Обикновено се изпуска глаголът „съм" или „има, намира се" и изречението се оформя с тире, обозначаващо липсващия глагол.