Етюд за лято

Етюд за лято 
 •
Един стар часовник 
брои безвремие, 
натежал от време, 
белези и посоки.
Където чакам лятото, 
по-тих и от дъжд... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Нежност

Нежност
 •
Нежност е докосването
с мисъл по извивките 
на голата ти същност.
Взривило се в обичане... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Рок

Рок
 •
Китарата, ритъмът, силата.
Духът, свободата, призванието.
Градът, сцената, екстазът.
Животът. Рокът. Любовта. 
Славата. Легендата. Магията. 
Когато Махалото на Фуко
отмерва всяка октава
със секунда лято.
Мистично...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Очертания

Очертания
•
Сънят оставя след себе си 
просто аромат на жена.
Тогава се събуждам и те търся. 
До мен. С чаша черно кафе.
Паля цигара. Драснат щрих.
Спомен от съня. Разсънва ме 
кръг с очертания от липси...

_{© Ванко Българионъ Николов©°} ^®•Ⓥ

Гневен стих

Гневен стих
 •
От думите 
до камъните 
има съвсем малко.
Само една ръка 
разстояние.
Търпението. Гневът.
И усещането 
за справедливост... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Ескиз от импресия

Ескиз от импресия 
 •
В сто предишни живота 
бил съм сто думи и страсти, 
парченце тъжно мълчание, 
в питието капка самота, 
камъче в обувката, 
нечие сутрешно тананикане... 
Сега съм просто шепа 
грапави щрихи драснати
по листа скъсан от тетрадка. 
И искам да се събера цял 
само в едно редче поезия... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Юнско топлостишие

Юнско топлостишие
 •
Мисълта за някого
рисува топли залези 
по извивките на юни.
Между редовете на лятото. 
В едно топлостишие. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Еньовден

Еньовден 
 •
Разпуснали коси до тревата, 
самодиви боси наричат 
самодивски песни магични.
Слънце събират призори 
по росни луди билки. 
А камъните под нозете им 
оживяват в изгрева червен, 
с пълни шепи нестинарско лято. 
И оживява изгрева зашеметен. 
За да случат в капчиците роса 
любов, благодат и живот... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Убежище за поезия

Поет
 •
ставаш 
едва тогава, 
когато 
превърнеш 
стихът 
в дом за души.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Всъщност...

Всъщност...
 •
този свят съвсем се смахна,
избуяха шантави времена.
Днес един закон е валиден-
зрелища, зрелища, зрелища
и все по-малко хляб-
безмилостен закон
на шепа хищници, за тях
войните лични са на мода.
А всъщност... колко е просто!
Любов, прошка, отдаване.
Това е! Само това е нужно,
да бъдеш и да останеш Човек... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Ескиз в тишината

Ескиз в тишината   • Когато душата тежи от тишини, тя няма нужда от думи и точки. От тях боли...  © Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ

Преди да знам...

Преди да знам...
 •
И преди да знам,
че те има там някъде,
само теб съм обичал.
И преди да знам, 
че те има някъде там, 
само теб съм искал... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Дъжд

Юни 
 •
просто 
вали. 
Състояние: 
лято...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Поезията

Поезията 
 •
не иска 
просто няколко 
красиви метафори. 
Поезията иска 
душата ти...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Мистично безвремие

Мистично безвремие
 •
Нещо мистично стои 
във времето. 
И в пространството. 
Тишината която стъпва 
в мен на пръсти. 
Тогава се губя в 
дългите минути
на онова късче 
поезия... 
И в онова парченце 
безсънно небе.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Философия на Пътят

Философия на Пътят
 •
Пътят започва 
с разпятие.
И с кръстопът.
Върви през времето.
И завършва с любов. 
Пътят не е разстояние,
пътят е посока.
Да тръгваш винаги 
по най-трудният път 
е състояние.
И става съдба.

© Ванко Българионъ Николов©° ^®•Ⓥ

Философия на думите

Думи
 •
с които можеш да погалиш.
Можеш и да разстреляш.
Можеш да докосваш. Като 
с върха на пръстите.
С думи можеш 
дори и да мълчиш.

Има и думи, които са отвъд словото.
В очите. В езика на ангелите. 
Думите, които те обичат 
и те шибват през лицето и сърцето 
разбъркват болтовете и бурмите, 
разпарчетосват те до атоми и електрони, 
и те оставят сам да се подреждаш.
Като в стих от молитва... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ