"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира"

"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира"

("Хаджи Димитър", Христо Ботев)

Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България – от 1988 до 1990 г.

На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.През годините начинът на празнуване и официалната формулировка на деня се променят. Но датата остава като един от най- заредените емоционално дни в нашия календар.

Зареден е, защото заговори ли се за Ботев, думите са силни, най- силните, които можем да кажем. Ботев е императив в литературата ни, в историята ни, в гражданското ни съзнание. Ботев се нарежда и сред малцината в света, горели като факли в думи и дела, непримирими, които не са останали дълго сред съвременниците. И за добро или лошо не са видели резултатите от делата си

Личността, животът и творчеството на Ботев могат да бъдат изразени с една дума: борба. Борбата на Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най-общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална несправедливост. Ботевата поезия утвърждава идеята за човешкия подвиг и вярата в безсмъртието на борците за свобода и правда. Ботев има един копнеж - борбата, и една мечта - свободата, но тя се постига с много жертви на най-свидните народни чеда. Ето защо мотивът за смъртта и безсмъртието е централен в поезията на Ботев и като такъв придобива множество измерения.