Етюд по никое време

Етюд по никое време
 •
Първата ми мисъл 
когато се събуждам 
сутрин 
и последната 
когато заспивам 
нощем 
е за стихът. 
Който ме 
причаква 
за да грабне 
душата ми...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Демони

Демони
 •
Аз не съм поет. 
Аз съм просто човек. 
Стиховете ги пишат 
дузина малки демони 
бесуващи в мен... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Думите

Думите
 •
Не е трудно 
да дадеш 
мисъл и смисъл 
на думите. 
Трудно е 
да им дадеш 
усещане и живот. 
Трябва ти душа. 
Вяра, олтар. 
И любов.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Постфактум

Постфактум
 •
Лятото си тръгва с любов. 
Като узряло многоточие
промъква се на пръсти есента. 
И почти по памет цигарата
спасява от думи и рани. 
А тишините болят от поезия. 
Когато след всеки мах на крилете 
остава ехото на разнежена октава... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Август си тръгва

Август си тръгва
 •
с аромата на дюли
и жаждата за багри. 
Август вече сънува
есен, листопад 
и дъждостишия.
И си тръгва само
с обичане в дланите. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Нощ

Нощ
 •
Когато нощта
боли от
разстояния
и състояния, 
цигарата
осъмва сама
с чаша
черно кафе... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Думите без формат

Думите без формат, 
 •
светлосенки без грим 
по никое време, 
в които кривините 
на пулса притихват 
между два тона 
на сърцето. Защото
те пишат поезията 
и пред тях се ходи 
само на пръсти. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Кръстопът

Кръстопът
 •
Кръстопътя
пише посоки.
Но само в една
диша душата.
Сърцето знае коя.
Тази, по която
е минала болката...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Отрязък от безвремие

Отрязък от безвремие
 •
В грапавото на стиха 
и по облото на душата
където започва тишината, 
с две шепи любов по листа, 
поезията говори с времето 
на своя ангелски език. 
И стои до Бог... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Битието на душата

Битието на душата
 •
В многоточията, между редовете 
разказвам битието на душата си. 
Когато в ъгъла на късното лято, 
където усещания и тишини
се разпадат на разбити атоми, 
строфите се пишат сами със себе си
в няколко парченца поезия... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ