Изповед. Битие
•
Веднъж съм чепат,
чворест, истински
грапав калдъръм.
Друг път събирам
небето и земята с любов.
Силата ми идва след болката,
раната и сълзата. С избора.
Тогава, когато си се разбрал
със себе си и света.
И съм простил. На себе си.
И на света... С любов.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар