Етюд за време, любов и поезия
•
Само когато щрихите и строфите
станат фрагмент от времето,
тогава натежалото безвремие
превръща посланията в поезия.
Само когато светът жесток
и животът суров можем
да смирим само с любов,
с онова, безумното обичане
и една онемяла от нежност сълза...
©Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар